Настоящето проучване предлага нов прочит на две малко известни творби от новата българска литература (началото на ХХ век), в които метафората за „златните” славянски букви може да бъде разчетена на няколко нива: апокрифно, фолклорно, мистично, месианистично и др. В тях образите на св.св. Кирил и Методий присъстват само косвено, но отново като митологеми – месии и закрилници на българския народ от Средновековието, през Късното възраждане – до наши дни.