Смята се, че прототипните подлози имат определени характеристики, като например: одушевеност, референциалност, топикалност, определеност, самостойност на референта и др. Има обаче случаи, в които наборът от характеристики се променя, като може да се промени съответно и граматическото маркиране. Ще използвам като обща отправна точка критериите на Антон Цимерлинг (2017) (без да се ограничавам само с тях) за типичния подлог в руския език, за да опиша непрототипните подлози в българския език. Критериите, които предлага той и които са свързани с идеята за т.нар. приоритетен актант, са: а) наличие на синтактичен именителен падеж; б) съгласуване с предиката и в) наличие на ненулева форма. Кандидатите за нетипични подлози трябва да не отговарят на поне едно от тези условия. Затова те потенциално включват: фрази с нулево изразяване на подлога; сентенциални подлози, формални подлози, дативни подлози и др. Циммерлинг използва до голяма степен теорията на Мелчук, докато аз ще следвам предимно идеите на Опорната фразова граматика.

Библиография

Циммерлинг, А.В.: Неканонические подлежащие: Синтаксис и коммуникативная структура 1 2017. in: 2th Slavic Linguistics Society Meeting. Ljubljana, 21–24 September 2017. Book of abstracts. , 2017.

Циммерлинг, А.В./Трубицина, М.В.: Дативные и сентенциальные подлежащие в русском языке: от внутренних состояний к общим суждениям. in: Вестник Московского государственного гуманитарного университета им. М.А. Шолохова. Серия Филологические науки , 2015.