Предмет на доклада са проявите на конкуренция между различни морфологични и синтактични езикови средства при изразяването на комбинацията от морфологизираните в българския език семи ʽедновременностʼ, ʽрелативностʼ и ʽевиденциалностʼ, т.е. на комплексното съдържание ʽсвидетелски изразена релативна едновременност в плана на миналотоʼ, както и на граматична асиметрия между българския и чешкия език в тази област на глаголното словоизменение. Обекти на доклада са (а) словоформи на минимално маркираната българска таксисна грамема релативен презенс (имперфект) и (б) някои техни доминантни функционални еквиваленти в съвременния чешки език при различни синтактични условия. Анализираният емпиричен материал е ексцерпиран от включените в Паралелния корпус на Чешкия национален корпус оригинални български текстове и техни чешки преводи. Целта на доклада е да представи някои изводи относно характера на доминатните функционални еквиваленти на въпросните български глаголни форми в чешкия език, в който само темпоралната сема ʽедновременностʼ е безспорно морфологизирана, докато таксисната сема ʽрелативностʼ се експлицира предимно със средства на синтактичното равнище, а семата ʽевиденциалностʼ е индиферентна и обикновено не се експлицира.