Целта на доклада е да разгледа проблематиката на портрета и портретирането като дискурсивно-структурни компоненти от творчеството на Симеон Радев, които рецепцията му нееднократно е извеждала. Анализът на функциите на собствените имена и техните описания в публицистиката и историографията на С. Радев трябва, първо, да установи ролята на стереотипите в изграждането на описанията (и съответно по отношение на референциалните стойности на описанията) и второ, да реинтерпретира портрета/ портретирането у Симеон Радев с оглед на обобщените апории на дескриптивността като смислов ефект от работата на текста.