Заглавие Появи Контекст/Документ
Зимна расходка 2

Князъ Борисовата градина още дрѣме, потънала въ тѫжната сладость на самотията; ни една птичка по дръвесата ѝ, ни една шумка по клонитѣ имъ. Изъ пуститѣ аллеи, по дебело послания равенъ снѣгъ, нѣколко стѫпки оставили плитки дири. – Тънкитѣ голи и замрътвѣли дръвчета фърлятъ възъ тая бѣла постелка нѣкакви рѣдки и некрасиви драскулки – тѣ сѫ скудната имъ сѣнка, която имъ образува скѫпливото слънце прѣзъ булото на бѣли сребристи облаци, плавающи по синето небе.…

… И отминахъ Князъ Борисовата градина съ погледъ, обърнатъ сé на дѣсно, – за да не видѫ редътъ ужасни …

Zimna_razhodka.xml