4 случай(я) за
Хотел „Люксембург“

… , бѣше кѫщата до хотелъ „Люксембургъ“ на …

… витѣ стражари съ байонети въ гърба ми введохѫ въ широка тъмна стая, дѣто едвамъ мъждѣеше отъ стѣната една ламбица. Зафанахъ да мислѫ азъ. Не бѣше на добро, дѣто ма прѣведохѫ тука: за третий участъкъ се чувахѫ най-лоши работи. Нѣмахъ за лѣжене ни постелка, ни завивка, само едни голи дъски, покрити съ прахъ и пепель. Въздухътъ вонѣйше отъ миазми на близъкъ отворенъ гиризъ… Додѣто се расхождахъ на самъ на тамъ и събирахъ мислитѣ си, прѣзъ стѣнитѣ се чу музиката на „Травиата“ – Свиряха въ градината на „Люксембургъ“. Колкото и да бѣхъ смутенъ, тие божествени звукове поосладиха душата ми. Азъ страшно бѣхъ влюбенъ въ тази опера. Напрѣгнахъ уши да чуѭ, да не пропусна ни най-слабия тонъ. Отъ една страна се тревожахъ, че ме турихѫ тука, въ нова неизвѣстность; отъ друга страна се зарадвахъ, понеже всѣка вечерь до срѣдъ нощь щяхъ да се растушавамъ съ концертитѣ. Щяхъ така да имамъ единъ видъ другарь, една жива тварь, така да кажѫ, съ която да си съобщавамъ чувствата и да си разсѣвамъ мрачнитѣ мисли на затворнический животъ… Помисли си: въ …

… човѣкъ, по срѣдъ нощь, подъ земята, да истѣзаватъ така жестоко! Главата ми бръмчеше. Усѣщахъ като че съмъ въ нѣкое безисходно мѣсто, обиколенъ отъ чудовища и ужасни гадове, готови да ме раскъсатъ… Четире петь минути пауза. Рѣкохъ: „свърши се, сега мой редъ иде“… Не, пакъ зафанахѫ: Бухъ! и „олеле мале!“ и страшни охкания. – „Мильо!“ – извика единъ (хубаво чухъ, че се извика „Мильо!“), завържи му устата! Завързахѫ му устата. Клетникътъ вече не гъкна. Само звуковетѣ „бухъ“ не прѣстаяхѫ. А въ „Люксембург“ рѫкоплѣскания! „Травиата“ трети пѫть се зафащаше и възнасяше изъ нощния тихъ въздухъ. И рѫкоплѣсканията, и тя ми се видѣхѫ сега по̀-страшни и отвратителни отъ скърцането на зѫбитѣ въ ада. Такива страхотий и такова въсхищение едно до друго! Пѣсень и охкания облѣгнати гърбомъ; отъ оная страна на зида играй пръчката на капелмайстера, отъ самъ – пѣсъчната торба. Най-дълбокото варварство на двѣ крачки отъ най-прѣфинената цивилизация! Та тая цивилизация бѣше подигравка, богохулство, срамъ!.. „Травиата“ ли? Тя ми се погнуси. Погнуси ми се цѣла България! Трѣбваше да се пролѣѭтъ порои българска кръвь, да лѣгнатъ двѣста хиляди русски тѣла по нашитѣ полета и балкани, та да бѫдемъ честити да видимъ въ Свободна България, въ столицата ѝ, въ пѫпа на столицата ѝ, повторение на сцени отъ правосѫдие и варварщини на мрачнитѣ срѣдни вѣкове!…

… — Научихъ се чакъ послѣ, слѣдъ петь мѣсеца, когато бѣхъ оправданъ отъ Военний Сѫдъ и освободенъ. Той биль нещастниятъ **, който бѣ арестуванъ по сѫщото дѣло, по което и азъ, невинно. Сѫщата оная нощь и той билъ приведенъ отъ други участъкъ въ тоя при „Люксембургъ“. Отъ участъка билъ занесенъ нощно врѣме въ …

Traviata.xml