3 случай(я) за
Хотел „Македония“
Заглавие | Появи | Контекст/Документ |
---|---|---|
Учитель по историята | 2 |
… На мегданчето мѣжду хотелъ „Македония“ и … … . Тая дума, пръвъ пѫть чута тогасъ, плѣняваше съ вълшебна новость. Помнѫ какъ
свѣтътъ се стече къмъ тая невидена до тогава машина, прѣзъ стъклата на която се
видяхѫ свѣтовни чудосии и работи необикновенни. Това бѣше праздникъ великъ за
моитѣ връстници. Баща ми ми даде десеть пари и съ тѣхъ се вредихъ да погледамъ
въ тайнитѣ на тоя ковчегъ. Той бѣше сѫщиятъ, който виждахъ сега прѣдъ
гостилницата „Македония“, но новъ още; ступанътъ му бѣше сѫщия, но младъ още.
Викахѫ го Йоргу „Панормаджиятъ“. Той тогава незнаеше български и обясняваше по
турски картинитѣ на панорамата си, пакъ съ тоя пискливо-плачевенъ, напѣвателенъ
тонъ. Картинитѣ, които поразихѫ тамъ моето дѣтинско въображение, бѣхѫ: Венеция,
съ лагунитѣ си; образитѣ на Наполеона III и императрица Евгения; боеве отъ
кримската война и пълководцитѣ и́; епизоди отъ Типосаибовото въстание въ Индия,
Гарибалди, и други още съврѣмени тогава исторически събития и личности. Тоя
роякъ отъ нови впечатления се запечата неизгладимъ отъ моята душа. Азъ вече
знаяхъ най-новата история, седемь години прѣди да зафанѫ въ третий классъ
изучването на най-старата. Купъ исторически ликове и имена тъй чужди на моето
дѣтинско разумѣние се окоренихѫ въ паметьта ми. И съ каква реалность! Грубо
отлитографиранитѣ изображения, които единъ механически ключъ искарваше нѣколко
секунди прѣдъ омаяний ми погледъ и замѣняни съ други, обладавахѫ животъ, душа,
движение; хората и мѣстноститѣ бѣхѫ дѣйствителни и обаянието имъ неизразимо
силно. Моятъ неопитенъ вкусъ и довѣрчива душа се поддадохѫ на пълнѣйшата
иллюзия, и даже този знаменитъ человѣкъ, Йоргу, носитель на единъ новъ свѣтъ въ
нашето заглъхнало, покойно село, сдоби за мене тайнственно величие и ми вдѫхваше
непостижимо благоговение. Какъ, човѣкъ, който … |
Кардашевъ на ловъ. VII. Гръмливи новини и истински събития | 1 |
… По̀-нататъкъ, той се натъкна на другъ роякъ
разгласители на Сухиндолски революции и Гаганишки ужаси. Кардашевъ
отфърли рѣшително прѣдложенията имъ да си купи втори екземпляри отъ
вѣстницитѣ, както и услугитѣ на двѣ лустраджийчета, на които
естетическото чувство се докачи отъ вида на опрашенитѣ му обувки. При
рибната бакалница близо до кафене „Македония“ той се спрѣ. Тука бѣше
кипежа на явния и пазарския животъ на столицата. Тълпи минувачи отъ вси
страни се срѣщахѫ, кръстосвахѫ, спирахѫ, разотивахѫ, смѣняни отъ нови
талази човѣшки върволякъ. Кардашевъ сблъска̀ гърба си съ другъ гръбъ,
обърнатъ къмъ неговия. Той се извърна да се извини на обладателя му –
тогава позна господина Сайкова, държащъ въ рѫка, увитъ въ хартия, голѣмъ
кѫсъ сомова риба, кървава още.… |