1 случай(я) за
Павлово
| Заглавие | Появи | Контекст/Документ |
|---|---|---|
| Обикновенна история | 1 |
… При Павлово трамваятъ пакъ спрѣ и прие нови пѫтници; трима майстори-македонци,
охридчане, и едно младо офицерче, подпоручикъ, съ бѣла фуражка и съ бѣлъ кителъ.
Македонцитѣ сѣднахѫ наредъ съ Колчовото семейство, а офицерчето сѣдна до мене, срѣщу
тѣхъ. Трамваятъ пакъ тръгна. Приближаваше да зайде слънце. Азъ часто хвърляхъ съ
участие погледи къмъ Колчовото семейство. Старата, майката, петдесеть годишна жена,
облѣчена въ кафявъ сукненъ кожухъ съ ожулени лисичи кожи, суха, дребнолика, съ
изострена брада и съ носъ камбурястъ – на плътоядна птица; тя имаше изражение
неприятно; нѣщо лукаво и ехидно стоеше въ нейнитѣ очи. Антипатична жена… Колчовица,
напротивъ, нѣмаше нищо отъ майка си: крѫглолика, бѣличка, румена, съ сключени вѣжди,
сякашъ ихтиманка, и съ такъвъ единъ добъръ, сладъкъ погледъ! Тя бѣше много напѣта въ
синия си коприненъ фустанъ съ пъленъ корзетъ, изъ който висеше краятъ на златенъ
ланцъ на часовникъ; на шията ѝ връвъ жълтици; черната ѝ коса, заднята половина само,
забрадена съ много фина копринена кърпица, нарѫбена съ златни тантели. Азъ обичамъ
такива забрадки, тѣ сѫ прѣлестни, на една хубава глава, като на Колчовата булка. Тя
бѣ намѣтната съ хубавъ широкъ черъ шалъ, съ прѣднитѣ поли на който покриваше дѣтето
си, задрѣмало въ обятията ѝ, облѣчено въ красивата форма на английско моряче. Азъ … |