14 случай(я) за
Витоша
| Заглавие | Появи | Контекст/Документ |
|---|---|---|
| Зимна расходка | 4 |
… Полето! просторътъ! Витоша!… … Сичко завито съ бѣлата покривка на снѣга; когато слънцето
лъсне свободно отъ лазурния си пѫть, хиляди брилянчета зазвѣздѫтъ по нея.
Широкото голо поле заспало, никакъвъ животъ не фърля своята крѣслива нота въ
безконечния и царственъ покой на тая природа. А Витоша, хубава, побѣлѣла,
величественна, дига въ небето лъскавината на ледовития си гръбъ. Азъ я намирамъ
много хубава въ това величаво уединение, съ тоя великолѣпно истегленъ въ небето
пирамиденъ обликъ – по̀-хубава отъ Алпитѣ, които едни други се притискатъ въ
хаотическо разбъркане… Какви чудни ефекти отъ съчетанието на ослѣпяющата бѣлина
на снѣга съ бѣлитѣ лучи на слънцето! Сѣнкитѣ въ оглѫбленията и пàдинитѣ иматъ
сла… … дъкъ лазуренъ цвѣтъ, бѣлитѣ, озѫбени въ небето чуки, залѣти отъ тоя заристъ
потопъ, сѫ изваяни отъ най-чистъ мраморъ. Наклоннитѣ приоблачни полени, подобно
една разлена рѣка, отражавѫтъ въ огледалото на леда си слънцето и пламтѫтъ отъ
заритѣ му. И колкото я гледашъ, повече феерията расте, обаянието прѣхласва очитѣ
и зафащашъ да виждашъ голѣмата планина призрачна, невеществена, безплътна
грамада отъ колосални върхове и шеметни стръмнини, длъжна на сѣка минута да
исчезне, като привидение. Тая страшна мощь, тая стихийность, обаче не ти потиска
душата съ тежината си, а я укрилява, а я кани къмъ висотитѣ, които се кѫпатъ въ
ефира. Витоша е символъ на тайното и голѣмото, както небето и морето… Когато
душата ви се почувствова издребняла въ клокота на ежедневнитѣ борби на живота и
осиротѣла отъ крила, или отъ вѣра въ величието, въ незиблемото – погледнете
… … е символъ на тайното и голѣмото, както небето и морето… Когато
душата ви се почувствова издребняла въ клокота на ежедневнитѣ борби на живота и
осиротѣла отъ крила, или отъ вѣра въ величието, въ незиблемото – погледнете
Витоша! Вие ще испитате тайнственъ нравственъ издигъ отъ лицезрѣнието на мощьта
и пълнотата. Само за нея българинътъ прощава князу Дондукову турянето столицата
на срѣдъ тая тѫжовна степь – грѣшка, която стратегътъ намира прѣвъсходна, а
естетикътъ непоправима.… |
| Пустодимски | 1 |
… На масата до прозореца, отъ който се видеше часть отъ
голото Софийско поле и щърбий массивенъ гръбъ на Витоша, стоеше втората книжка
отъ новото списание „Заритѣ на истината“.… |
| Приятелски срѣщи | 1 |
… , на тоя свѣтъ сѫществува и българската столица, и софийско поле, и Витоша, и небето, и петьтѣ части на свѣта! Но пушакътъ на … |
| Непоздравилъ | 5 |
… .
Скалиститѣ чуки на Витоша се вапцахѫ въ леко румено озарение; гѫста сѣнка лѣгаше
върху зеленитѣ ѝ хълбоци. Нейния меко чупенъ профилъ по̀-рѣзко се открои въ
сладката синева на небето; най-дребнитѣ рѫбове на скалитѣ, набучени по
гигантскиятъ ѝ гръбъ, се исписвахѫ ясно тамъ. По тоя часъ … … се вапцахѫ въ леко румено озарение; гѫста сѣнка лѣгаше
върху зеленитѣ ѝ хълбоци. Нейния меко чупенъ профилъ по̀-рѣзко се открои въ
сладката синева на небето; най-дребнитѣ рѫбове на скалитѣ, набучени по
гигантскиятъ ѝ гръбъ, се исписвахѫ ясно тамъ. По тоя часъ Витоша отъ София се
вижда най-хубава, най-величава и сѣкашъ, живуща, подъ мрачно-зелената си мантия
отъ сѣнка и съ своето чело, увѣнчано отъ послѣдния руменъ блѣсъкъ на умирающето
слънце, съ което тя размѣня послѣдни думи отъ нѣкой тайнственъ разговоръ…
Но още малко – и зайдѣлото задъ … … слънце потопи въ
ясно-топъль златистъ цвѣтъ цѣлия небосводъ задъ Витоша. … … . Витоша се испрѣчи съ
мрачния си и строгъ обликъ още пó-величественна, въ тоя лучезаренъ фондъ на
вечернитѣ небеса, който ѝ правеше единъ ореолъ отъ слава…
Сякашъ, че задъ нейния могущественъ гръбъ нѣкой далеченъ,
прѣзморски пожаръ заливаше лазура съ равния прѣфиненъ отблескъ на своитѣ
невидими пламъци. Какво чудно, ненагледно зрѣлище!..
Но минува още малко врѣме и тая фан … … Но азъ се отклонихъ да говоѭ за колосалната Витоша, когато
намѣрението ми бѣше да говорѫ съвсѣмъ за дребно нѣщо: за Славча
Плужевъ.… |
| Неостарѣла | 1 |
… Първото дихание на есеньта е фърлило покривало отъ
увѣхнала замисленость възъ природата. Тя не е още тѫжна, но става замислена.
Витоша, строга, съ потъмнѣла, почти жалѣйна зеленина, която на мѣста ударя на
червено, мълчаливо издига въ единъ купъ вълнисти, гѫсто напластени облаци,
своето навѫсено чело; полето, излинѣло, изрусѣло, като единъ извѣхтѣлъ килимъ,
нѣкога зеленъ, мълчи, или дрѣме. Младата акацийна горица на пепиниерата,
попръскана съ жълти златисти петна, унило се тъмнѣе срѣдъ пустото поле, очудена
отъ омълчаването на своята самотия… А вѣчний Муссаллахъ показва въ крѫгозора
своята чука съ два върха, като Олимпъ, цѣлъ засипанъ съ новия снѣгъ… Сладка
меланхолия, тиха, безименна тѫга вѣе отъ тая картина.… |
| Кардашевъ на ловъ. XVIII. Кардашевъ на полето | 2 |
… , и Витоша съ побѣлѣла вече отъ новий снѣгъ чука. Гледката
бѣше прѣлестна възъ тие чудни планини, съ тѣхнитѣ хармонически, смѣло
теглени силуети въ небосклона сини.… … една голѣма и черна гѫсеница пъплеше по жълтеникавата почва, подъ
единъ бѣль набърченъ стълбъ димъ – Пернишкия влакъ; наблизо – малки
локви отражавахѫ въ спокойното си огледало късъ отъ небесний сводъ, съ
нѣколко раздръпани облаци и една черна точка на орелъ. Витоша стърчеше
въ всичката си величава пълнота и хубость. Тя имаше чуденъ
златистъ-пепелявъ шаръ; нейнитѣ долове изглеждахѫ по̀-дълбоки, и
по̀-нагледно излазяше дивата голота на сипеитѣ по шеметно-стръмнитѣ
стѣни; урвитѣ по̀-надвиснали и канаритѣ по̀-озѫбени, а чукитѣ и́ грубо и
нагло забити въ небесната синева, или въ меката бѣлина на едно облачно
кълбо. Нѣколко снопа слънчови лучи, като се промъкватъ въ единъ дълбокъ
и тъменъ долъ, който распаря планината отъ върха до политѣ и́, праватъ
да се види ясно, огрѣнъ отъ тѣхъ, бѣлия пѣнясти стълпъ на високия
… |