II. Дребни впечатления.
Кардашевъ мина прѣзъ улица Левски, дѣто, освенъ нѣколко пайтона, возачитѣ на които се псувахѫ по турски, нищо особенно не видѣ; прѣсѣче прѣзъ градската градина, още пуста и безлюдна; само на едно столче сѣдѣше вече една гувернантка и шареше съ омбрелата си пѣсъка, на който си играеше русо дѣтенце. Разумѣва се, нищо вълнующе и потресающе нѣмаше въ тая пълна нѣмцойка и Кардашевъ излѣзе на александровската площадь. Тука
повече минувачи се кръстосвахѫ по посоката на разнитѣ улици, които излазятъ на мегданя: чиновници, търговци, военни, които отивахѫ по службата си, госпожи, които бързахѫ въ моднитѣ магазини – нагиздени.
— Ето тие прѣлестни госпожи! едвамъ си омили очитѣ и – по моднитѣ магазии! каза си той. – Каква прѣкрасна тема за да драсни човѣкъ една сатирка на нашитѣ гиздосани куклици!… Но не, стига вече отрицателни типове и песимизмъ. Моята цѣлъ е по̀-друга…
Въ Търговска улица движението бѣше пó-голѣмо. По тротуаритѣ – минувачи, въ срѣдата пайтони вървѣхѫ и се прѣсрѣщахѫ. Нѣколко души любопитни зѣпахѫ на прѣзстѫклената изложба на галантерейнитѣ магазини. Единъ подуенски шопъ, съ връзка пилци увиснали на лакъта му, бѣше се заплѣсналъ смаянъ въ хубавия моденъ господинъ съ завити мустачета и високъ цилиндръ, окаченъ при вратата на дрѣхарския магазинъ на Йерохама. Единъ стражаринъ го дръпна за рамото, за да го свѣсти отъ това естетическо захласване и му каза, че мѣстото му не е тука. Шопъть погледна стражарина, ухили му се, па отбѣгна нататъкъ, като фърляше прощаленъ погледъ на картината, въ сѫщий мигъ когато една възрастна дама, загледана другадѣ, сблъскваше крилатата си шапка съ гуглата на приятеля. Тая сцена извика усмивка по лицето на писателя.
— Мотивъ за единъ карикатуристъ, нищо повече – продума си той, и отмина.