Съдържание
Защо „Драски и шарки“?
След като разбрахме основните причини, поради които за „пилотната версия“ на сайта съм избрала именно Иван Вазов, сега нека разберем защо „Драски и шарки“.
„Драски и шарки. Очерки из столичния живот“ представлява сборник с критично-реалистични разкази, който излиза в два тома през 1893 и 1895 година. Той е част от „Софийския период“ на Иван Вазов и както Николай Чернокожев пише в статията си „Градът - място и места на писателя (Иван Вазов. „Драски и шарки“)“1
Много са изследванията, посветени на града като герой в литературата, на особеното общуване на литературата и града, на присъствието на града в литературата и обратно. Българският град е като че ли обект на по-интензивен извследователски интерес във времевия пласт на модерността, когато до голяма степен е намерил себе си - станал е „град"и също така „български" - и е открит и обработен от различните естетически платформи.
Вазовата София e несъмнено интересна с това, че ce ражда/оформя и расте пред очите на писателя, но като негова литературна героиня се изявява единствено впоследното десетилетие на XIX век, когато му предлага мозайка от истории и съдби, без да изисква от него оцелостено разкриване на градския ѝ облик. А освен всичко друго в града се случнва и все по-голяма част от живота на националната литература, в който Вазов не дава такива литературноисторически канонични плодове както по времето до Съединението, но от друга страна, постъпателно го въвежда в литературен живот с друг формат.
Вазов прави опит да погледне града отвътре през призмата на „писателят пътешественик, откривател, този, благодарение на когото читателите могат да познаят града като особен свят, да се освободят от собствената си вгледаност във всекидневието и да открият нови ракурси, нови позиции за гледане.“2
Благодарение на „писателя пътешественик“3 на Вазов ние имаме възможността да разгледаме и да се потопим в столицата от онова време, опознавайки всички представени от него социални групи и следвайки контрастите на следосвобожденска София. От една страна е „Полето! Просторът! Витоша!“ „…хубава, побеляла, величествена…“, „О, колко е хубава тая картина!“, а от друга – лудницата - „една дълга и ниска постройка, с много тъжен изглед и прозорци тесни, с железни пречки.“.
Цветан Минков отбелязва в своята студия към „Библиотека. Български писатели”4, че Вазов: „туря основите на нашата градска белетристика и създава доста работи, които остават не само като негов актив в тая област, но и като образци на нашата белетристика.” Героите в „Драски и шарки“ са от градски тип – те са в непрестанно движение из улиците на следосвобожденска София като голяма част от разказите „се случват“ навън, в откритото пространство или в обществени сгради, което спомага за „художественото картографиране“5 на града. И тъй като Вазов предпочита да не заема позицията на всевиждащия разказвач, то читателят няма достъп до градът в мащаб, а незабавно се слива с тълпата и започва да кръстосва столицата рамо до рамо с Вазовите герои, които разказ след разказ чертаят картата на града. За документирането на тези кръстосвания и пренасяне в атмосферата от тогава ще отговаря карта на София тогава - от времето на разказите, която ще може да бъде открита на сайта и цели да погледне града в мащаб и да допълни „художественото картографиране“6 на града, запечатвайки духа на стара София и допринасяйки по този начин за цялостното потапяне във Вазовите разкази.
Драски и шарки. Т. 1, 1893 г.
Драски и шарки. Т. 1, 1895 г.