Съдържание
Защо Иван Вазов?
Според Уикипедия Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е:
…български поет, писател и драматург, наричан често „Патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.
А кой всъщност е Иван Вазов за българския народ описва Боян Бойчев в своето есе „Вечно живият Вазов“ 1:
Наричаме го Патриарха
... Не само защото стои в основата на съвременната ни литература и е толкова разностранен като творец - пише едва ли не във всички литературни жанрове. Прозвището Патриарха внушава респект, но и вяра. Вяра, от която винаги сме имали (и имаме) нужда. Другото му „фамилиарно“ име е дядо Вазов, произнасяно с топлина и обич, създаващо усещане за нещо близко и родно, свързано с родовите ни корени. Само тези две имена са достатъчни, за да покажат отношението на мнозинството от българския народ към твореца.
И да, Вазов безспорно е „патриархът на българската литература“, неговите заслуги към България и българското самосъзнание са безценни. Той преживява епохите на Възраждането, Освобождението и следосвобожденска България като оставя след себе си множество произведения, които имат не само трайна литературна стойност, но също така допринасят и за съхранението на култура и история като запечатва своеобразна „снимка“ на Стара София и по този начин пренася читателя в съответната епоха. Неговите произведения и типичния Вазов правопис несъмнено трябва да бъдат дигитализирани и съхранени, да бъдат оставени в наследство за поколенията напред, за да може чрез тях да продължим Вазовия завет, а именно родолюбието и стремежът към запазване на българския език, особено във времена, в които българите гледат на запад и забравят всичко „българско и родно“.
- Ох, аз ще взема черния ти срам
- и той ще стане мойто вдъхновенье,
- и в светли звукове ще те предам
- на бъдещото бодро поколенье;
- ох, аз ще те обриша от калта
- и в твоя чистий бляск ще те покажа,
- и с удара на твойта красота
- аз хулниците твои ще накажа.2
Всички се захласват по речника на Шекспир, но малцина знаят, че според изследването на Иван Вергилиев от 2015 година, „Вазов срещу Шекспир – кой знае повече думи“3, Вазов освен, че води класацията сред българските автори, но и неговият речник е бил далеч по-богат от този на Шекспир:
Бърза проверка показва, че Шекспир е използвал общо 29 000 уникални думи в цялото си творчество. Но ние вече видяхме, че само в първите 200 000 анализирани думи, Вазов е ползвал над 31 000 уникални!
И макар изследването да завършва със заключението, че „…сравненията между хора, творили на различни езици, не са обективни. Затова и не е коректно да твърдим, че Вазов е използвал повече уникални думи от Шекспир…“, то не можем да отречем, че към днешна дата ние, българите, сме склонни да се впечатляваме от и да милеем повече по чуждото, дори когато „родното“ го превъзхожда. Любомир Андрейчин разглежда темата за Вазов и приноса му към българския език в книгата си "Из историята на нашето езиково строителство", глава Иван Вазов - строител на българския книжовен език4.
Съхраняването на българския език и родолюбието са също толкова актуални теми днес колкото и по времето на Вазов. Затова е от изключително значение да успеем да осигурим надлежната среда, чрез която да съхраним и разпространим творчеството и завета на Вазов.
"Ний сме убедени, че ако зададем въпрос: кой е първият гений в България – целият народ, без колебание, ще извика: Иван Вазов!" 5