Зогр. 281 (Зографски листове)
Пергаментен фрагмент на кирилица със сигнатура Зогр. 281, познат още и под названието Зографски листове. В момента най-старият ръкопис в Зографската ръкописна сбирка. Открит е от П. А. Лавров през 1906 г. в манастира.
[Описание](Zogr_0281.xml)
показати·братиꙙ гн҃ѧ
възъваниꙗ·пооу
Лавров, Ваян и Минчева възстановяват част от края на първия ред
като ꙗкоже достоины себе (Lavrov, Vaillant 1930: 8;
Минчева 1978:
40). Сега тези думи не личат.
чению гн҃ю гл҃авъшоу· и̇же створитъ во
лѭ оц҃а моего небескааго·тъ естъ
мати
моꙗ и оц҃ь и братъ·
и̇же не волѧ бж҃иꙙ
въ вьсе
мь житии въ оумѣ положивъ·ꙗкоже и въ
съдравии
троудолюбъвьныи
В издадения гръцки текст τὸν κόπον
τῆς ἀγάπης (срв. Lavrov, Vaillant 1930: 8; Минчева 1978: 43, 44).
Предишните издатели предлагат за гръцко съответствие тук
φιλόπονος.
·поспѣше
ниимь гн҃ь дѣлесъ
показовати·и ̇въ болѣ
зни вьсе
трьпѣние· и мльчание̇ съ радо
стиѭ казати· залазъ же и̇матъ
прьвыи
Краят на думата е
пострадал от гънка на пергамента.
ве
ликъ · ꙗко г҃ꙗ облихова сѧ · и братьнѧ чѧ
сти·не
сътворениꙗ дѣльма бж҃иꙙ волѧ са
мъ сѧ отълѫчивъ· въторое
̇же ꙗко недосто
инѣе прие̇мати съмѣетъ· достоиныи
мъ съготованыихъ· тѣмьже потрѣбь
но естъ въспомѣнѫти и сьде ап҃ла гл҃авъ
ша·
съдѣиствоуѭште же молимъ не въ
тъште приꙙти благодѣти бж҃иꙙ̇ вамъ·
и възъваномъ братиеѭ гн҃еѭ неоукори
ти
таковыѧ ̇бж҃иꙙ благодѣти· ни погоу
бити толь великыꙙ̇
чѧсти
Вм. чьсти (гр. ἀξίομα, срв. Lavrov, Vaillant 1930: 8; Минчева 1978: 44).
· небрѣжени
емь бж҃иихъ повелѣнии· нъ паче послоу
шати тогожде ап҃ла
гл҃ѭшта· молѭ вы
азъ съвѧзаныи о г҃и подобьнѣ ходити по
зъванию имьже позъвасте сѧ·
ѿи
Тук Лавров и Ваян възстановят и
(Lavrov, Vaillant 1930: 8), с което е съгласна Минчева (Минчева 1978:
44). Гр. ὅτι.
аште лѣпо
Тук Лавров,
Ваян и Минчева четат лѣп (Lavrov, Vaillant 1930; Минчева 1978: 40).
естъ въ тоижде
вьси или въ градѣ многоу быти
съб
о
роу
Четенето на надредното о е несигурно.
Предишните издатели възстановят от думата само р:
събороу
(Lavrov, Vaillant 1930: 8; Минчева 1978: 40).
братиꙙ :–
показание̇ оудьное ̇на много приважда
иемо
В началото на реда
буквата е нечетлива. В предишните издания липсва (срв. Lavrov, Vaillant 1930: 8; Минчева 1978: 41).
· потрѣбьнѣ намъ оуꙗшнꙗти
Според предишните издатели погрешно вм. оуꙗшнꙗетъ (Lavrov, Vaillant 1930 9; ММинчева 1978: 44).
въ прѣдълежѧштее
В началото на реда
буквата е нечетлива и в предишните издания липсва (срв. Lavrov, Vaillant 1930 Минчева 1978: 41). Логично е да е въ,
но няма място за две букви.
е̇льмаже оубо слово по
каза· ꙗко хотѧштоуоумоу тѣлеси· до
брѣ и
по чиноу на вьсе дѣиство съста
влꙗ̇ти сѧ· трѣбование̇
естъ очию̇ и ꙙ̇зы
ка· и прочьны̇и̇хъ ꙗже сѫтъ потрѣбь
нѣиша· бѣдьно же и необрѧштемо· дш҃ѫ
моштьнѫ очесы многы· а̇ште бо и про
зорьливо· и ̇въ
словеси довъльное ̇имѫ
ште и бъдрьливое̇· и̇
милосрьдьное̇· и въ
съврьшенѣ срьдьци· и̇дѫштоу
Вм. искѫштоу или иштѫштоу (срв. и Lavrov, Vaillant 1930: 9; Минчева 1978:
44).
пра
вьды бж҃иѧ· старѣишоуоумоу
братиꙙ
и̇штетъ благоиспытание̇· како естъ
моштьно въ
тоижде вьси мноꙃѣхъ
сицихъ полоучити· а̇ште ли сѧ и съ
бѫде когда· до двою или трии тацѣ
хъ
полоучити· еже неоудобь естъ ни
разоумѣхомъ николиже· мноꙃѣмъ
паче оуне естъ
обьштевати
Текстът в скобите е задраскан
с черно мастило и не се чете.
самѣмъ
съ собоѭ· и
̇по скръбѣнии семь
Вм. о поскрьбѣнии
симь (Lavrov, Vaillant 1930: 9; Минчева 1978: 45).
·и ̇обль
гъчити печаль· о ̇иного ошьстии·
и ̇о празньствѣ·
и̇ли о инѣхъ коихъ на
пастехъ· и̇миже отълѫчꙗ̇етъ сѧ отъ
братиꙙ̇ · и̇ дроуга дроугоу оутѣшати
оставлении
Вм. о оставлении (Lavrov, Vaillant 1930:
9; Минчева 1978: 45).
· много же оубо и вьнѣшь
ныихь вештии и̇скоушение̇· на прѣ
дълежѧштии разоумъ· польꙃевати
намъ мошти имати
Вм. иматъ (или иматъ и според Lavrov, Vaillant 1930: 10;
Минчева 1978: 45).
· ꙗко и вьнѣшь
ныи
хытрьци· рьвьноуѭтъ тъчьно·
и̇мъ оумѣѭштиимъ хытрьцемъ·
въ потѣпѣ
Може би потаенѣ или
потаꙗнѣ? (срв. Lavrov, Vaillant 1930: 10;
Минчева 1978: 42). Гр. κατὰ τὸ λανθάνον.
пьрѧ съ ны̇ми
въздвижѫште·
тако оубо и вь семь житии· многышти
събываетъ сѧ быти· начьнъше бо рьвьно
вати на доброе̇· и̇
подвиꙃаѭште сѧ ꙗко
же дроугоу дроуга добрѣишоу быти· и̇
ли въ штоуждиихъ въведении· и̇ли въ въ
здрастении числа съвъздрьжьникы
Вм.
съвъздрьжьникъ или съвъздрьжьникомъ (срв. Lavrov, Vaillant 1930: 10; Минчева 1978: 45).
· и̇ли
въ инѣхъ таковыихъ дѣлѣхъ
и̇сходѧ
штеи· въ рети и̇спадаѭтъ· таче прихо
дѧштеи братии
Първите две думи от
реда са много трудни за разчитане.
много невѣрьство съ
зыв аетъ сѧ бывати· и тѧгость въ
поко
ꙗ мѣсто·раз дѣлꙗѭштемъ оумъ
свои·
къ коимъ
Според предишните издатели буквите им в думата не се виждат (срв. Lavrov, Vaillant 1930: 10;
Минчева 1978: 42).
естъ лѣпо приближати сѧ·
и
почьтение ̇печально· и еже обоꙙ̇ извѣ
стити немоштьно· паче
же егда подви
заѭште сѧ бѫдѫтъ· съприва
Грешно вм. съпрьва.
же прихо
дѧштиимъ на житие̇
Според гр. текст
трябва да е съжитие или сѫжитие (τὸ συζῆν, срв. Lavrov, Vaillant 1930: 10; Минчева 1978: 45).
· многѫ же пода
ѭште печаль·
кыꙙ лѣпо е̇стъ свое̇го жи
тиꙗ старѣишины изволити· и
изво
лениемь нѣкоихъ прочьнѧꙙ̇ ꙗко по
хоулꙗти·
тоу же абе
Вм. абие или абье, срв.
абꙿѥ в Супрасълския сборник (Lavrov, Vaillant 1930: 10; Минчева 1978: 45).
съпрьва отъ възвы
шениꙗ събываетъ сѧ имъ· пакости съ
бывати· не въображаѭштамъ сѧ
Изпуснат е пасаж от текста, около 1 ред. Лавров и Ваян възстановят според втория превод: въ навыкновение· нъ обоучаѭштемъ сѧ (Lavrov, Vaillant 1930: 11).
сѫди
ꙗмъ· искоусьникомъ
Пред думата трябва да има съюз и (Lavrov, Vaillant 1930: 11; Минчева 1978:
45).
быти и брати
Погрешно вм. быти братии (Lavrov, Vaillant 1930: 11; Минчева 1978: 45).
·
и̇жде же оубо ние̇диноже сѧ
исповѣда
етъ благое̇· въ разлѫчении жилишть
братиꙙ̇· рекъше лѣгальниць· противь
на же толика е̇же разлѫчати сѧ самѣмъ
отъ себе· и̇ бъхъма
нестроино· аште ли и ци
и варени
бѫдѫтъ симь нравомь· подвиꙃа
ти ꙙ̇ лѣпо естъ на
исправление̇· паче же