Проф. Людмил Димитров бе удостоен с високата награда Медал за заслуги (за разпространение на словенската култура), която му бе връчена от президента на Словения.
Благодарствено слово на проф. Людмил Димитров при получаване на наградата
Днес президентът на Словения, г-жа Наташа Пирц Мусар, ми връчи най-високата награда, която се дава на чужденец – Медал за заслуги (за разпространение на словенската култура). Все още съм леко замаян, защото нито съм очаквал, че ще получа такова признание, нито пък съм правил каквото съм правил с подобно намерение и ми е леко несвойствено, че ми се случва.
Но искам да изкажа своята огромна благодарност, че някой тук ме е забелязал и е решил, че съм достоен за този медал.
На първо място – на Н. пр. Наташа Бергел, посланик на Република Словения у нас, чиято е инициативата за награждаването. На г-н Драго Янчар, на колегите от Философския факултет на Люблянския университет, на Театъра в Нова Горица и на Славянската библиотека в Любляна, които са дали положителни атестати за мен пред комисията.
На всички, които споделиха тържествения момент с мен – Йерней Лоренци, Мирям Дърновшчек, Намита Субиото, Даря Доминкуш, Весна и Милан Брецл, Аница и Драго Чепар, Андраж Стевановски, на Людмила и на Иван.
На Н. пр. Красимир Божанов, посланик на Република България в Словения.
Когато в режима на стереотипите говорим и леко потиснато се ожалваме колко малки са нашите народи, нека имаме предвид, че има и далеч по-малки от нас. Разбира се, има и много по-големи. Но колкото до културата, тя – все едно какъв е езиковият диапазон и териториален обхват на даден етнос, държава, нация… – се прави по един и същи начин, усилията и ентусиазмът на интелектуалния елит са еднакви. В това отношение малки и големи няма. А конкретно за Словения – уж миниатюрна, бутикова едва ли не страна, а може да се похвали със световни знаменитости (ще изброя поне трима): световният архитект Йоже Плечник, световният философ Славой Жижек, световният театрален режисьор Йерней Лоренци. Словенец най-сетне е създателят на българската стенография Антон Безеншек, който в метафоричен контекст повтаря делото на учениците на Кирил и Методий, защото ни дава една алтернативна писменост, на която лично е учил Яворов и Дебелянов.
Наистина благодаря. В момента не знам какво повече да кажа.
