Проф. д-р Иван Шишманов е професор по всеобща литературна и културна история, както и титуляр на Катедрата по сравнителна литературна история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Академичният му път включва образование в утвърдени европейски университети, където посещава лекции при най-изтъкнатите европейски учени в сферата на психологията, философията, филологическите науки.
През 1888 г. проф. д-р Иван Шишманов е сред първите преподаватели в новосъздадения Висш педагогически курс в София, където чете лекции по иновативната за европейските университети специалност „Сравнително литературознание“. Когато е министър на Народното просвещение в периода 1903-1907 г., проф. д-р Иван Шишманов създава множество научни и културни институции, но приоретна задача за него е преобразуванието на Висшия педагогически курс в академична институция през 1904 г. – Софийския университет, който назовава „Св. Климент Охридски“.
Роден на 22 юни 1862 г. в Свищов и израснал в семейство на интелектуалци и наследници на възрожденския род Шишманови, Иван Шишманов заминава на 12-годишна възраст за Виена, където учи в елитно педагогическо училище, подпомогнат от родолюбивото дружество „Напредък“, целящо да подготвя учители за бъдеща свободна България.
Иван Шишманов следва и завършва Психология в Университета в Йена при изтъкнатия проф. Карл Щой. Прекарва време и в Женевския университет, където посещава лекции от разновидни специалности. Там се запознава и с фолклориста проф. Михаил Драгоманов, който приема младия Иван Шишманов в своя научен свят, а също и в дома си – след време Иван Шишманов избира за своя спътница в живота дъщерята на проф. Драгоманов, Лидия.
В Университета в Лайпциг, успоредно с работата по защитата на своята дисертация по Психология през 1888 г. при проф. Вилхелм Вунд, Иван Шишманов посещава лекции и по Славистика. По-късно, в периода 1921-1924 г. живее със съпругата си Лидия Шишманова във Фрайбург и е част от академичния живот на университета. През зимния семестър на 1923/24 г., по покана на германските си колеги, изнася лекционния курс „Славянски свят“, с който запознава аудиторията с различни аспекти от славянството. Основната му теза е, че противоречията между народите се коренят във взаимното незнание един за друг. Разказвайки за историята на различните славянски култури в лекциите си, той ги поставя в европейски контекст.
Отново във Фрайбург, Иван Шишманов се запознава с тезите на Николаус Куденхове-Калерги, автор на манифеста „Паневропа – едно предложение“ (1922). Проф. д-р Иван Шишманов е първият преподавател, представял тезите за Обединена Европа в Университета във Фрайбург.
Основател и редактор е на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, редактор е в списание „Български преглед“. Любопитен факт е, че още като студент превежда Шилеровата „Песен за камбаната“ на български език, която години по-късно цитира в оригинал по време на пленарната си реч на Първия Паневропейски конгрес във Виена през 1926 г., в качеството си на член на организационния комитет на Конгреса. В тази реч той изтъква, че Обединена Европа трябва да бъде не само съюз на взаимните интереси, а и „съюз на духовете и още повече – на сърцата“.
Проф. д-р Иван Шишманов е български пълномощен министър в Украинската народна република при управлението на Павло Скоропадски през 1918-1919 г. През 1927 г. основава българската секция на Паневропа в София, която е първата паневропейска секция в Югоизточна Европа. Инициатор е и на институционализацията на Народния театър „Иван Вазов“ и построяването на сградата, на Археологическия музей, Етнографския музей, на Съюза на българските читалища и множество други български дружества и институции. Учредява и българския ПЕН-клуб през 1927 г., а година по-късно, на 23 юни 1928 г., проф. д-р Иван Шишманов умира в Осло, където е на международен конгрес на ПЕН-клубовете.