Любомир Андрейчин
Проф. Любомир Андрейчин е изтъкнат български езиковед и публицист, роден през 1910 г. в Габрово. Първоначално започва да учи лесовъдство, но скоро осъзнава, че истинското му призвание е езикът. Записва славянска филология в Софийския университет, който завършва през 1934 г. По-късно специализира в Ягелонския университет в Краков, където защитава докторска дисертация. Проф. Андрейчин е основоположник на съвременната българска описателна граматика. Основните му научни интереси са свързани с българския книжовен език, граматиката на съвременния български език, стилистиката и културата на речта. Умира през 1975 г. в София. Андрейчин е дългогодишен преподавател в Софийския университет, където става доцент през 1946 г., а през 1950 г. – професор по съвременен български език. Работи в Катедрата по история на българския език и преподава дисциплини, свързани с граматиката, книжовния език и стилистиката. Освен ангажиран с университетската си дейност той е активен и в Българската академия на науките – член-кореспондент, ръководител на Секцията по съвременен български език и директор на Института за български език.
Основни идеи и научен принос
С труда си „Смислови категории в българското спрежение“ той поставя нов етап в изследванията на българската граматика. Последователно защитава правилната употреба на езика както в писмената, така и в устната реч.
Създава службата „Езикови справки“ към БАН.
Любопитни факти
Води популярното радиопредаване „Родна реч“, чрез което достига до широка аудитория.
Става член-кореспондент на БАН още през 1951 г.
Институтът за български език към БАН носи неговото име.