Михаил Петров Арнаудов е роден на 5 октомври 1878 г. (18 октомври по нов стил) в гр. Русе. Баща му е търговец, преселник от гр. Тетово (Македония), а майка му, Друмка Михайлова Панова, е от гр. Русе. Когато Михаил Арнаудов е на 8 години, майка му умира при раждане, и той е отгледан е от мащехата си. Расте като затворено момче, което чете много. Завършва средно образование в Русе, като негов учител е Стоян Михайловски, а директор на гимназията е Димитър Маринов.
Михаил Арнаудов успява, макар и трудно, да убеди баща си, че трябва да следва филология, а не право. Пише до кантората на Евлоги и Христо Георгиеви с молба да поемат издръжката му като студент, но не получава отговор. Молбата му вероятно не е достигнала до Евлоги Георгиев[1], но се пази в архива на банкерската им къща. Издръжката на Михаил Арнаудов по време на следването му поемат негови роднини, на които после връща парите.
В софийското „Висше училище“ (днес СУ „Св. Климент Охридски“) му преподават Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беню Цонев, Иван Шишманов, Марко Балабанов и други. В списание „Училищен преглед“ през 1898 е отпечатана първата му студентска публикация „Произход и родина на старобългарския език“. В същото списание през 1901 г. излиза и статията му „Българските народни приказки и тяхното потекло“.
През 1898 г., след като завършва университета, Михаил Арнаудов заминава за Лайпциг, където задълбочава интересите си в областта на фолклористиката. На следващата година се прехвърля в Берлин, за да продължи образованието си.
Професионалната си реализация започва като гимназиален учител във Видин. В края на 1900 г. проф. Иван Шишманов, който вижда потенциала на Михаил Арнаудов за научна и преподавателска работа, му възлага са напише студия за приказките за СбНУ. Това е основание за прехвърлянето му в София. Така от учебната 1901 – 1902 година в продължение на 2 години Михаил Арнаудов е учител в Първа мъжка гимназия в столицата.
В края на 1903 г. той е на специализация отново в Лайпциг, откъдето заминава за Прага. В чешката столица прекарва около година, като през пролетта на 1905 г. там му е присъдена титлата „доктор по славянска и индийска филология и по философия“. Дисертацията му, на тема „Български народни приказки“, включваща и класификация на приказките, е отпечатана на български език в СбНУНК, т. 21, 1905 г.
След завръщането си от Прага Михаил Арнаудов за кратко учителства във Втора мъжка гимназия, но бързо е изтеглен към Министерството на просветата по предложение на Иван Шишманов, който тогава е министър. Целта на това решение е да му се даде възможност да се занимава с научна работа.
По време на Университетската криза от 1907 г. Михаил Арнаудов отказва предложението да прави „лесна университетска кариера“ (Арнаудова 1977: 55), с което още веднъж печели симпатиите на Иван Шишманов.
През 1908 г. е назначен за поддиректор на Народната библиотека, какъвто остава само за 3 месеца, но успява да предизвика положителни промени в институцията.
На едно от първите заседания на Историко-филологическия факултет след повторното отваряне на университета (през декември 1907 г.) е взето решение Михаил Арнаудов да бъде поканен за доцент по обща литературна история. По това време Иван Шишманов е в чужбина, което принуждава Михаил Арнаудов да се съгласи да приеме поста. Встъпителната му лекция е на тема „Значението на индийската литература“. Иван Шишманов се връща през октомври 1909 г., а Михаил Арнаудов заминава на специализация във Франция през март 1910 г. Връща се в България в самото начало на 1911 г., като междувременно прекарва около месец в Лондон през есента.
По време на началото на преподавателската му практика интересът на Михаил Арнаудов към фолклористиката не затихва независимо от необходимостта да подготвя лекции по поетика. Той работи върху „Студии върху българските обреди и легенди“, първата част от които е факт през март 1912 г. Лятото на същата година прекарва в Еленско, където записва изключително много народни песни и събира материал за книгата си „Фолклор от Еленско. Наблюдения и материали“. Значението на фигурата на Михаил Арнаудов за българската фолклористика още от началото на ХХ век е огромно. Негова е инициативата за създаването на семинар по фолклор в СУ, с което го прави един от първите университети, в които се придава значение на „народоуката“.
Есента донася и новината за мобилизация за Балканската война. Михаил Арнаудов е причислен към „цензурната секция при общата главна квартира на действуващата българска армия“ (Арнаудова 1977: 82) и се отправя към фронта заедно с чуждестранните кореспонденти, с които наблюдава сражения, описани от него в периодичния печат.
През 1913 г. след войната Михаил Арнаудов продължава литературните си занимания. Докато е във Виена, през октомври 1913 г., той става извънреден професор. От 1919 г. е редовен професор, а титуляр на Катедрата по сравнителна литературна история е в периода 1928 – 1944 г. През 1921 – 1922 г. е декан на Историко-филологическия факултет, а през 1935 – 1936 г. е и ректор на СУ. „През 1918 е избран за дописен член на БАН, а през 1929 – за действителен член (академик).“ (Алексиева). От 1922 г. в продължение на 10 години Михаил Арнаудов е председател на Писателския съюз. През юни 1923 г. му е поверено ръководството на Народния театър, но той поема поста едва на 12 януари 1926 г. Напуска поради разногласия с министъра на народната просвета.
През лятото на 1915 г. се запознава със съпругата си – Стефана Симидова от Враца, тогава студентка по география и изкусна певица. Имат 4 деца.
Михаил Арнаудов е основател и редактор на сп. „Българска мисъл“ в продължение на всичките му 18 години (1925 – 1944 г.). Замислена и ръководена от него е и библиотека „Български писатели“ (1929 г.), която включва 6 монографии за български автори.
През лятото на 1944 г., във връзка с развоя на Втората световна война, в политиката на Царство България настъпват промени. Правителството на Иван Багрянов (1.06-9.09) прави опити за обявяване на неутралитет на страната и за сключване на примирия със САЩ и Великобритания. Михаил Арнаудов става министър на просветата, поради което е осъден от Народния съд на доживотен строг тъмничен затвор. Освободен е след подписка на интелектуалци и след като в негова защита се обявява и съветският академик Николай С. Державин. В периода 1955 – 1964 г. работи в Института за литература към БАН.
Едни от най-значимите му научни трудове са свързани с фолклористиката, възрожденската и следосвобожденската литература, някои от които имат по 3 издания, а книгата му „Психология на литературното творчество“ – 4 (1931 г., 1965 г., 1978 г. и 2008 г.). Прави и литературни анкети.
Значението на Михаил Арнаудов за българската фолклористика е неизмеримо. Неговите „Очерки по българския фолклор“, „Студии върху българските обреди и легенди“ и др. имат непреходно значение.
Той е носител на следните награди: орден „Св. Александър“, IV степен (1938 г.), орден „Народна република България“, І степен (1968 г.), звание „Народен деятел на културата“ (1968 г.) и звание „Народен деятел на науката“ (1969 г.).
Умира в София на 18.02.1978 г., няколко месеца преди да навърши 100 години.
Използвана литература:
Арнаудова 1977: Арнаудова, Искра. Михаил Арнаудов. Човекът и ученият. Литературна анкета и характеристика. София: Наука и изкуство, 1977.
Алексиева: Алексиева, Емилия. Михаил Арнаудов. – В: Речник на българската литература след Освобождението https://dictionarylit-bg.eu/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%90%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2#biblio [последен достъп: 20.06.2026 г.].
Ташев 1999: Ташев, Ташо. Министрите на България. 1979 – 1999. Енциклопедичен справочник. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство на Министерство на отбраната „Св. Георги победоносец“.
[1] Към този момент Христо Георгиев вече е покойник.