Colloquia Indoeuropaea Serdicae IX
Семинар по индоевропеистика, София, 13 май 2026
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
„Прилагателни, образувани от „леки“ глаголни конструкции, като база за формирането на деноминативи и вторични глаголни корени в древните индоевропейски езици“
Лекция на Велизар Садовски
Австрийска академия на науките и Academia Europaea
13 май 2026 г., 18.00 ч. Ректорат, зала 134
По време на подготовката, от страна на автора на настоящия доклад, на томове IV,2 „Derivation“ и V,7 „Indogermanische Textlinguistik, Poetik und Stilistik“ като част от многотомната „Индоевропейска граматика“ (Хайделберг: Винтер, основана от Йежи Курилович и Манфред Майрхофер, днес под редакцията на Томас Линднер), многократно се наложи констатацията, че ако при сложните съществителни и прилагателни е от основно значение процесите на словообразуване да се разглеждат в тясна връзка със синтаксиса на предикационните структури, на които се базират съответните сложни думи, същото важи и за анализа на отименните глаголи, неразривно свързан с интерпретацията на формата и функцията на синтактичните конструкции ‒ есивни, фиентивни или фактитивни ‒, засвидетелствани в конкурентна употреба спрямо съответните „синтетични деноминативи“:
От една страна, налице е обща конкуренция между аналитичните конструкции (по-специално, но не изключително, тези с характер на „Light Verb Constructions“ или конструкции с поддържащ глагол) и синтетичните форми с идентични компоненти (които в синхронен план могат да се тълкуват като именна инкорпорация, анализирани наскоро от Pompei/Pompeo/Ricci 2024). От друга страна, особено в старинни индоевропейски езикови групи като староиндийски, староирански, италийски или тохарски, тези конкуриращи синтактични конструкции включват определени подтипове от сложни предикации, състоящи се от есивен, фиентивен или фактитивен глагол + (отименно/отпадежно) предикативно наречие: Това са индоиранските конструкции, обозначени като „cvi“ според терминологията на Панини (екземплярни изследвания: Schindler 1980, Nussbaum 1999, Balles 2006, 2009 и др.), от типа mithunī KAR/BHAVⁱ/AS ‘свързвам в двойка’/‘свързвам се в двойка’/‘свързан съм в двойка’; триадата rubē-facit „прави червен, кара да почервенее, черви“ : rubē-fit „става червен, почервенява, изчервява се, черви се“ : rubē‑t „(по)червен(ен)/(из)червен [е]“ в латински (Jasanoff 1976, 2004 и др.); свързаните с тях конструкции, състоящи се от есивен/фиентивен/фактитивен глагол и (деинструментално) наречие, от типа на ведически санскрит gúhā DHĀ/BHAVⁱ/AS „скривам“/„скривам се“/ „скрит съм“ (Hoffmann 1956: 54ff., Balles 2006: 254f., Ozono 2019); както и перифрастичните конструкции в тохарски, състоящи се от „лекия“ глагол тох. АБ yām– „правя“ + глаголно име / причастие, прилагателно или наречие (Meunier 2013, Grestenberger/Kamil 2022, вж. Malzahn 2010), от типа тох. Б ārkwi yām– „правя бял, карам да избелее, избелвам“.
Във връзка с подготовката за отпечатването на една нова монография за деноминативите в староиндийски, настоящата лекция разглежда условията, при които се селекционират, съответно, (1) аналитичните конструкции, в частност споменатите по-горе „Light Verb Constructions“ (засвидетелствани диахронно в различни степени на граматикализация), (2) образуваните от тези глаголни конструкции дефразални прилагателни, както и (3) впоследствие образуваните от споменатите прилагателни нови глаголни форми, включително вторични глаголни корени. В заключение докладът анализира семантичните нюанси и формалните разновидности на въпросните синтактични структури, дефразални прилагателни и деноминативни глаголи и тяхната конкретна употреба в оригинални текстове от различни индоевропейски езикови и литературни традиции.
***
Велизар Садовски (*1972) е редовен член на Европейската академия на науките (Academia Europaea), старши научен сътрудник Ι степен на Австрийската академия на науките и ръководител на отдела по иранска лингвистика и ономастика в Института по иранистика при същата академия. Специалист в областта на лингвистиката и филологията: сравнително-историческо индоевропейско езикознание (словообразуване: деривация, композиция; текстова лингвистика и поетика), индоиранска, гръцка и славянска филология, както и в културноисторически дисциплини като индоевропейска митология, религия и ритуал. Носител на Националната италианска научна хабилитация, I степен: Редовен професор. Член на Управителния съвет и на Изпълнителния комитет на Световния филологически съюз.