Сблъсъкът на човечеството с екологичните проблеми и необходимостта от справяне с тях поражда в литературата за деца жанра на инструктиращата литература или литературата-наръчник, предназначена за определена възрастова група и целяща да изгради екологично съзнание в читателя чрез няколко стъпки. Докладът разглежда алтернативите на този подход към темата и изгражда модел за „зелена“ детска литература, в която битовизмът е заменен с притчовост, а когнитивното с интуитивно. Целта на доклада е да покажа богатството на жанра и в този контекст да предложи анализ на последната издадена книга на Олга Токарчук, създадена съвместно с художничката Йоанна Консехо – „Изгубена душа“ („Zgubiona dusza”, 2017). Подходът в анализа следва теоретичните рамки на екокритиката и психоанализата, допълнени от методология за разглеждане на картинната книга. „Изгубена душа“ е представена в единството на словесния и художествения разказ.