Докладът представя преглед и интерпретация на графичния модел, въведен в словенски книжовноезиков контекст през първата половина на XIX в. от словенския възрожденец Петер Дайнко. Експлицирани са приемствеността и разминаванията на т.нар. „дайнчица“ с тогавашната словенска графична традиция. Изхождайки от специфичните графични решения се търси обобщение за същността, целите и ролята на Дайнковия книжовноезиков модел в историята на словенското книжовноезиково развитие през XIX в. Проблематизирана е тенденцията за абсолютизиране на регионалния характер на Дайнковия щирийски книжовноезиков тип, която довежда до едностранчивото му осмисляне като „сепаратистки“ спрямо централнословенската книжовноезикова традиция. Изказана е тезата, че това определение се е наложило като приет стереотип, заради което в оценките за книжовната дейност на П. Дайнко обикновено не се обръща подобаващо внимание на връзката й с концепцията за развитието на словенския книжовен език на Йерней Копитар, спрямо която Дайнковият „сепаратизъм“ би могъл да бъде интерпретиран като необходим етап по пътя към словенското книжовноезиково обединение.