Предмет на разискване в доклада са два езикови стереотипа на солидарността – полският и българският. Понятийният апарат и методите на изследване се опират на постулатите на полската школа по етнолингвистика, съгласно които езиково-културният образ или езиковият стереотип включва не само когнитивно съдържание, но също така емотивно и прагматично. За реконструкцията на езиковите стереотипи се привличат лексикографски, текстови и анкетни данни.