В доклада се разглежда мястото на конклузива и дубитатива в евиденциалната глаголна категория в съвременния български език. Коментира се спецификата на признака субективност, който е общият признак на конклузива и дубитатива, реализиращ се по различен начин в двата евиденциала. В доклада се обръща внимание и върху парадигмите на двата евиденциала – най-вече на два случая: наличие на празни клетки и на съвпадащи форми (бидетерминативи и бипартиципанти).