Предмет на работата е парадигмата на езиковите експликати на Аз-а като феномено-лингвистична номенклатура на съзнанието. Предвид на характеристиката на езиковото съзнание се представя философията на дейксиса като метаезик на аз-а. С метода на трансгресията и феноменологичната редукция се прави опит за анализ на дейктичната семантика и синтаксиса на pronomina personala.

Анализират се възвратността и остатъците от падежни форми по пътя на дескрипцията на езиковото съзнание и езиковата личност. В граматиката на Аз-а се съдържа прототипът на отношението като формула на езика, една, условно казано, „миниатюра“ на комуникацията като негова функционалност.