Образът на Америка в представите на българския междувоенен човек традиционно се полага в стереотипните разбирания за глобален прогрес, радикални реформи, технически чудеса и небостъргачи – изобретения на „хората автомати“. Настоящият доклад предстои да проследи как се конструира феноменът Америка през погледа на пътешественика – доколко се придържа към общоприетите визии за Новия свят или обратното – излиза отвъд клишираната страна на представите за него. Вниманието ще се съсредоточи върху някои пътеписни книги от българската литература от 20-те и 30-те години на XX век, посветени на пътуването до Съединените щати – „В Америка“ (1926) на Васил Узунов, „Америка. Скици“ (1937) на Златка Чолакова, „Скитница“ (1940) на Олга Чавова и др.