В тълковните речници на българския език стереотип се дефинира в преносен смисъл като „повтаряща се, еднообразна мисловна, двигателна или речева изява, устойчива система от условни рефлекси“ (Андрейчин и др. 1994) или „система от навици, която мотивира еднаквото поведение при еднакви обстоятелства“ (Буров 2000). Този начин на тълкуване, ако става въпрос за характера на речевото поведение при човека, най-много подхожда на функционирането на езика по време на социализма. В литературата по въпроса нееднократно е било изтъквано, че т. нар. тоталитарен език се характеризира с максимална клишираност на изразните си средства, които имат за цел да моделират стереотипни мисловни продукти и поведенчески реакции. В доклада ще бъдат представени някои от особеностите на връзката между език и мислене, които намират проява в публичния дискурс по време на социализма.