Изложението има за тема проявата и формите на пуризма в славяноезичния свят. Прави се опит за проследяване на общото и специфичното в тях с оглед на особеностите на езиковата ситуация в етап от формирането на славянските книжовни езици. Пуризмът се разглежда не само като отражение и отглас на общия пуристичен фон в европейските езикови ситуации през този етап (ХVIII – ХIХ в.), станал стереотип на отношение към проблема за свое и чуждо, но и като един от начините за постигане на езикова нормативност – фактически като акт на създаване на книжовен език от модерното време. Обръща се внимание върху резултатите от пуристичния подход и перспективата на функциониране на славянските книжовни езици през ХХ в.