Докладът представя резултати от антропологическо изследване на механизмите на колективната памет. В центъра на анализа са поставени механизмите на спомняне на периода на социализма в България. Специално внимание се поставя върху носталгията и личния спомен като конструктивни елементи за оценка на времето. Езиците на носталгичното помнене – с акцент върху идеологическата им стереотипизираност – се анализират през мненията на посетители, записани в книгите за впечатления в гр. Правец (родното място на Тодор Живков) и в „Дом-паметник Георги Димитров“, село Ковачевци.