Непрототипните подлози в българския език
от
Петя Осенова
Данни
Заглавие | Непрототипните подлози в българския език |
---|---|
Редакция |
Публикувано от Андрей Бояджиев |
Авторско право |
The Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0). |
Резюме
Смята се, че прототипните подлози имат определени характеристики, като например: одушевеност, референциалност, топикалност, определеност, самостойност на референта и др. Има обаче случаи, в които наборът от характеристики се променя, като може да се промени съответно и граматическото маркиране. Ще използвам като обща отправна точка критериите на Антон Цимерлинг (2017) (без да се ограничавам само с тях) за типичния подлог в руския език, за да опиша непрототипните подлози в българския език. Критериите, които предлага той и които са свързани с идеята за т.нар. приоритетен актант, са: а) наличие на синтактичен именителен падеж; б) съгласуване с предиката и в) наличие на ненулева форма. Кандидатите за нетипични подлози трябва да не отговарят на поне едно от тези условия. Затова те потенциално включват: фрази с нулево изразяване на подлога; сентенциални подлози, формални подлози, дативни подлози и др. Циммерлинг използва до голяма степен теорията на Мелчук, докато аз ще следвам предимно идеите на Опорната фразова граматика.