Интересът към съпоставителната, а в това число и към сръбко-българската глаголна морфология продължава да бъде актуален. Целта на настоящето изследване е да се направи анализ на същността и изразяването на темпоралния признак в два сродни славянски езика – български и сръбски. Съпоставката между тези два родствени славянски езика би прецизирала дефинирането на някои езикови явления както в българския, така и в сръбския език. Изследването е съпоставително и контрастивно в широкото значение на термина. Целта е да се открои както еднаквото, така и различното при използването на словоформи, които по някакъв начин изразяват предходност. Като изходна база при съпоставката служи българският език и наличните в него глаголни морфологични категории. Изхождайки от значението на признака предходност, проследяваме с какви средства то се реализира в двата съпоставяни езика. Изследваният материал е ексцерпиран от художествената литература, тъй като приемаме становището, че „художествената литература предлага най-голямо разнообразие на езиковите средства и техните формални и функционални особености” (Лингорска 1978: 9)