Текстът разглежда езиковите употреби в три романа, публикувани в една и съща година (1983). Историческият роман на Я. Йоханидес („Марек конярят и унгарският папа“) за управлението и политическите машинации на унгарските владетели от 16-ти век е стилизиран като средновековна хроника, докато П. Виликовски („Първото изречение на съня“) и Д. Митана („Краят на играта“) представят съвременна криминална история. Целта на доклада е да покаже как чрез употребата на (не)характерни за хронотопа на текста лексеми произведенията излизат не само извън рамките на предзададения им жанр, но и отвъд представата за тоталитарна литература.