Посветени на няколко социални групи, вицовете за училището изграждат амбивалентен образ на персонажите, който е необичаен за вицовото разказване. Те създават неформална представа за образованието, коренно различна от официалната. В тях всеки, независимо от мястото си в образователната система, действа извън правилата и принципите ú; учебно-възпитателен процес не се осъществява. Семейството и училището често са отчуждени; влияят си в отрицателен смисъл; най-здравата връзка между тях е в сферата на сексуалността. Вицовете затвърждават и някои стереотипи по отношение на училището – учениците са палави, неконтролируеми, незаинтересувани от образователния процес. В това отношение българските вицове създават една малко по-различна картина от руските, и то не само с отсъствието на обобщен учителски персонаж като Мария Ивановна. Иванчо не е толкова доминиращ герой като Вовочка. При него преобладават находчивостта и активността, без да са реализирани физиологични прояви извън сексуалността.