Текстът ще проследи създаването на авторския текст (на Л. Каравелов) и музика (на Г. Горанов) на песента „Хубава си, моя горо“ и ще я сравни с близките й фолклорните варианти в различни балкански страни, които биха могли да се интерпретипат като хипотетични „източници“ на българския възрожденски образец. Налице е словесен стереотип – „гората жалее/чернее за своите листа, героят – за своята младост“, както и музикален стереотип, който ще бъде подложен на музиколожки анализ.