В последно време науката обръща все повече внимание на традиционното екологично познание не само на т.нар. примитивни култури, но и на развитите общества. Етноботаниката като самостоятелна поддисциплина вече има немалко приноси в областта на растителното биоразнообразие. Това изследване представлява опит да се проучи народната растителна биосистематика (по-специално названията на плодовете) въз основа на данни от българската топонимия. Местните имена се оказват особено богат източник на традиционното екологично познание, тъй като те представляват архаичен езиков материал, плод на устната традиция, в който са съхранени важни фолклорни представи за живата природа. Анализите показват, че топонимията е запазила огромно количество народни термини от сферата на растителното биоразнообразие, включително и немалко изчезнали вече от езика фитоними. Преди всичко обаче местните имена са свидетелство за начина, по който фолклорното съзнание категоризира и подрежда растителните организми.