Докладът се съсредоточава върху публицистичните изказвания против театъра при първите му прояви сред българите – 60-те и 70-те години на XIX в. Мненията „за” и „против” театъра се разглеждат като производни на стереотипни представи за характера на театралното представление и на участниците в него. В този контекст се проследяват последователно-негативните коментари в пресата на най-упорития противник на новото за българите културно начинание през Възраждането – учителят и книжовник Тодор Икономов. Също като проява на стереотипно мислене се тълкува и контратезата на първия посветил се на театъра възрожденец – Добри Войников.