Изследването се съсредоточава върху „програмата“, която К. Я. Ербен формулира в писма до съмишленици от 40-те. до 60-те години на ХІХ в. Търсят се допирни точки между неговата концепция на фолклорист и художествените принципи, които се наблюдават в отделни текстове. „Пътят“ на приказките до сборниците, „пътят“ на учения до отделните информатори, формираната мрежа от теоретични позиции за класифициране , са предпоставка националният художествен опит да получи свой „глас“ и присъствие като литературен текст.