I.Чудата накана

Извѣстний столиченъ писатель-реалистъ, Кардашевъ, изѣзе отъ домътъ си рано, единъ есененъ день, и тръгна да кръстосва града.

Той си бѣ далъ дума да се не връща у тѣхъ си тоя день, додѣто не намѣри тема за една нова повѣсть, изъ столичния животъ.

Тая тема трѣбваше да бѫде нова. Искаше той да напише повѣсть на единъ новъ житейски мотивъ, повѣсть, която да се различава отъ досегашнитѣ му сатирически драски, по силата и глѫбината на страстьта, по симпатичния или необикновенъ нравственъ обликъ на героя и́.

— И наистина, каква полза, – каза си той, – вѣчно да рисувамъ картини на дребнави характери и души, да изваждамъ на сцената сѐ тие дѣлнични, прозаични интереси и тревогици изъ живота на столицата! Съ такива дреболии и азъ щѫ издребнѣѭ. Азъ щѫ се обърна про‐

сто на единъ видъ монотоненъ хроникьоръ на дневнитѣ скандали. Мене ми трѣбва нѣщо силно. Животътъ въ столицата несъмнено крие въ гъвкитѣ си и добри проблѣски, и по̀-благородни вълнения, и потресающи трагедии. А че ги има – има ги. Животътъ е сложенъ, човѣшкитѣ побуждения сѫ най-разнообразни, има и ниски, и пазарски, има и по̀-високи; страсти, малки или голѣми, правятъ да биятъ сички гѫрди. Има и възвишени типове –не само егоизъмъ и глупость, но азъ не искамъ да ги измислямъ: нека ми ги подскаже живота. – Но за това имамъ нужда отъ помощьта на случая – Единъ случай може да ме натъкне на най-неожиданото събитие, да ми открие рудницата на едно ново вдъхновение… А тоя случай нѣма да ми дойде на крака, при моятъ писменъ столъ: трѣбва самъ да го дирѫ, самъ да му се случѫ на пѫтя. Ловецътъ, който се е наситилъ да бие бѣдни сиви врабчета по дърветата на двора си, и иска да удари нѣкой важенъ дивечъ, нарамва пушката и отива въ широката планина. Писательтъ, който търси тема за единъ вълнующъ и мощенъ расказъ изъ живота, може да намѣри лова си въ самиятъ кипежъ на живота. Прочее, на ловъ! нѣма да си лѣгнѫ довечера безъ да имамъ дивечътъ си въ записната си книжка!