III. Каишевъ.
Двѣ крачки пó-нататъкъ него го спрѣ единъ господинъ съ лукаво и безочливо лице, съ голѣмъ носъ, и съ жълта изрусяла шапка на глава.
— Добрутро!
— Добрутро, господинъ Каишевъ.
И фащане за рѫцѣ.
— На кѫдѣ тъй?
— Тѫдѣва.
— Ще си купувашъ нѣщо? пита Каишевъ.
— Ба, не.
— Какъ сте, добрѣ ли сте?
— Благодарѫ.
— Не си остарѣлъ бе!
Кардашевъ иска да продължи пѫтя си. Той се бои отъ тая лѣпка, Каишевъ, винаги отегчително любезенъ и фамилиаренъ съ него, благодарение на вѣхто познайнство, отдавна забравено отъ Кардашева; той гледа да се откопчѣе съ врѣме, защото, загълчи ли Каишевъ, точка не туря. А сега, по конячния му дъхъ, той видѣ, че излиятелностьта му ще бѫде още по̀-богата. Не бѣ добра първата му срѣща тоя день…
Но Каишевъ дава да се разбере, че размѣненитѣ думи сѫ само прѣдисловие на пó-важенъ разговоръ. Той фаща за рѫката Кардашева.
— Азъ искахъ да ви намѣрѫ нарочно да ви поговорѫ за една моя припрѣна работа. Знайте? Вамъ се надѣвамъ. Дѣ живѣйте, за да дойдѫ днесъ?
Кардашевъ се намрѫщи.
— Днесъ съмъ занятъ, извинете!
— Сè едно: азъ само за десеть минути щѫ ви обезпокоѭ. Дѣ живѣйте? По кой часъ могѫ да дойдѫ? Азъ ви търсихъ на Витошка улица, но вие сте се биле прѣмѣстили оть тамъ. Бѣгахте отъ насъ!
— Да, азъ сега живѣѭ на тоя край…
— Улица?
— Нумеро?
— Не съмъ гледалъ кое е ,— избъбра съ едвамъ скрита досада Кардашевъ, който съвсѣмъ не можеше днесь да се занимава съ друго, освѣнъ съ цѣльта си.
— Помислете, забравили сте… Нумеро? – питаше съ втораченъ погледъ немилостивия человѣкъ.
Нѣмаше спасение, трѣбваше да се обади цѣлата тайна.
Кардашевъ обади кѫщата си.
— Днеска, по единъ часътъ, щѫ ви дойдѫ: петнайсетъ минути, най-много двайсеть само, ще ви занимаѭ… Ще ме задлъжишъ много.
— Но азъ днесь съмъ много занятъ, другъ пѫть!
Каишевъ го изглежда съ недоумѣние…
— Неможете ли тука да ми обадите за какво се касае? – попита Кардашевъ, като прѣдпочиташе да чуе тука повѣренията му, за да може и тукъ да ги остави. У дома си той не желаеше да смутяватъ размишленията му подобни ненужни впечатления.
Каишевъ се понавѫси, но се покори на необходимостьта, приближи се още повече до Кардашева и повѣрително и ниско зафана:
— Вие сте приятель съ министра X.? Нали? Знамъ. Ето каква е работата. Завчера министерството давà на търгъ една постройка. Азъ и Каракушевъ, – знайте Каракушева?
— Знамъ. Не го знамъ… Сè едно…
— Азъ и Каракушевъ сме съдружници. Почтенъ човѣкъ… При переторжката ние дадохме послѣднята, най-ниската цѣна. Слѣдователно, остана върху насъ, върху мене и Каракушева, разбирате? Биѭ азъ веднага телеграфъ въ Пеща за да ми дойдатъ пó-скоро нужнитѣ материали, правѫ една порѫчка за петнайсеть хиледи лева. Разбирате?
— Разбирамъ.
— Хѫ, задлъжнявамъ петнайсеть хиледи лева… Азъ на правителството съчувствувамъ, тоесть, смѣѭ да кажѫ:
партизанинъ съмъ. Мислѭ, работата съвсѣмъ свършена, търгътъ станалъ, дума нѣма за пó-друго. Разбирашъ?
— Да.
— Нещешъ ли – сега се обажда Иванъ Калѫчътъ, той е съдружникъ съ Коста Зàнето, — и знайшъ ли каква гнусотия прави?
— Незнамъ.
— Заявилъ, че сваля още по̀-ниско цѣната и желае новъ търгъ. Възможно ли е? Това е сé едно, като да излѣзе изъ гората единъ разбойникъ и да те промуши въ тѣлото. Моитѣ симпатии къмъ правителството вий ги познавате… Нали?.. Азъ още отъ врѣме… тоя Калѫчъ, – интригантинъ и нищо повече. Защо го оттикнахъ отъ съдружеството си, – ние бѣхме по̀-лани съдружници по постройкитѣ на новата лудница – билъ си тамъ? – Защо го оттикнах? – питайте! За една полица издадена отъ насъ, отъ Голевъ и съдружника, джиросана отъ Джуджева, шконтира я съ голѣмо аджио, и послѣ казва: мини я на партидата ми отъ бѫдѫщата печалба. Бе пезевенкъ! Каква печалба още? Отъ тогава Калѫчътъ – той даже не е православенъ – той се вѣнча въ католишката черква, понеже нашитѣ попове не приехѫ да го туратъ въ бракъ съ братовчедката му… Вия не знайте това?
— Не.
— Зафана тоя папищашинъ да ме гони и да върви по стѫпкитѣ ми – на сѣкѫдѣ той се явява на пѫтя ми. Вчера му рѣкохъ: Бе кучешки сине – тамо нему – ти всѣка човѣщина си окачилъ на пироня… Не те щѫтъ, ти се овирашъ, като чървивъ; ти на правителството гробъ копайшъ! Сега иска пъкъ тука да ми подлѣй вода… Та ето за коя работа искахъ днесь да дойда при васъ… Азъ… господинъ министрътъ може да бѫде увѣренъ кой е Каишевъ!.. Слушате?
— Да.
— Затова искахъ да дойда да ви помоля да кажете на министра да отфърли съ прѣзрѣние Калъчова… Нека само да го попита въ коя черква се е вѣнчалъ!… Едно тò…