IX. „Еврика!“.
Когато Кардашевъ се любуваше на хармоническитѣ линии на това здание, нѣкой го фана за лакъта.
Той се сѣпна и се обърна.
— А, докторе! – извика той и се рѫкува̀ съ единъ человѣкъ на срѣдня възрасть, съ хубава черна брадица и черни, живи очи.
— Какво назъртате тука?
— Просто расхождамъ се.
— Какъ, вий незнайте? Богатъ материалъ за васъ: идете въ окрѫжния сѫдъ!
— Що да правѫ тамъ?
— Разглежда се едно рѣдко углавно дѣло, – сѫди се едно ужасно тройно прѣстѫпление, три убийства извършени отъ нѣкой си Вангелъ, македонецъ, – азъ го познавамъ: простъ човѣчецъ – Извънредно любопитно е. Иди, азъ съжалявамъ, че не ми е възможно да присѫтствувамъ. За тебе е особенно занимателно.
— Три убийства, отъ едного! – извика слисанъ Кардашевъ.
— Да. Кой би повѣрвалъ! Никой не подозираше такъвъ страшенъ убиецъ, скритъ подъ сетрето на тозъ кротъкъ Вангелъ. Ето каква е работата, – продължаваше
докторътъ, като улови едно копче на Кардашева, цѣлъ прѣобърнатъ на внимание; – той прѣди една година, удушва жена си, безъ да подозре нѣкой прѣстѫплението; убива послѣ въ кѫщата на единъ свой приятель, приканений тамъ на гости единъ ючбунарецъ, а една недѣля по̀-прѣди се оженнилъ за сестриницата му, която сѫщо убива, като пуща слухъ, че избѣгала съ любовникъ.
— Това е чудовищно! – извика Кардашевъ потръпналъ. – И тие злодѣйства едвамъ сега се сѫдатъ?
— Защото едвамъ сега се открихѫ случайно. Жената на приятеля му издава работата: трупътъ на ючбунареца намиратъ закопанъ въ двора на нейния мѫжъ, а трупътъ на жената – изравятъ изъ подъ леглото на стражара.
— А причинитѣ на тие ужаси? – пита възбуждено Кардашевъ.
— Неизвѣстни добрѣ още. Затова те пращамъ на засѣданието на сѫда. Тамъ сичко ще бѫде разяснено и освѣтлено… Материалъ за единъ Рокамболовски романъ… въ София… Сбогомъ! Ще идешъ, нали?
— Да.
Докторътъ отмина бързишката.
Кардашевъ възви на дѣсно и влѣзе въ Пиротска улица.
— Тука сега или съмъ намѣрилъ онова, което търсѫ или никога нѣма да го намѣрѫ! – помисли си той. Мотивитѣ на тие три убийства, които ще свързва еднаква злокобностъ, лежѫтъ вече въ дѫлбоки нравственни бури. Само стихийни страсти или ярости могѫтъ да бѫдѫтъ побудителни причини. Тукъ има или любовь, или мъсть, или ревнивость, или друга полуда на човѣшка душа. Въ всѣки случай – не пошла материална причина, каквато напримѣръ Григоровата – е накарала този бѣденъ господинъ да убие двѣ жени и единъ мѫжъ въ растояние на нѣколко мѣ‐
сеца. Такава страшна трагедия има по̀-дълбоко извора си. Тука вече има работа на бича на сатирата, а лупата на психолога… Какви ли пориви, урагани душевни? Тие злодѣяния ме прѣнасятъ въ врѣмената на Борджиевцитѣ. Нà, пиши сега, рудница богата, анализувай мощни проявления на човѣшката натура. Грозни, отвратителни, но мощни, да! Шекспировски мотиви!… Прочее: Еврика!