Кардашевъ на ловъ. X. Истината

|

119

X. Истината.

И, въсхитенъ отъ щастливата си намѣра, Кардашевъ бързаше къмъ окрѫжний сѫдъ между два реда адвокатски писалища. При вратнята на двора, дѣто бѣше сѫдилището, той се срѣщна съ тълпи хора, които излазяхѫ на улицата.

Той позна въ тѣхъ единъ свой познайникъ.

— Свърши ли се процеса? попита го Кардашевъ.

— Да. Вангель осѫденъ на смрътъ, а съучастникътъ му – на петнайсеть годишенъ затворъ съ окови.

— Доказа ли се причината на убийството? – попита тревожно Кардашевъ.

— Обясни се до най-малки подробности.

— Каква е била?

— Грабежъ.

— Що думашъ?

— Защо се тъй вълнувате? – забѣлѣжи му познайникътъ, като съгледа измѣненото му лице. – Причината била наслѣдството на ючъ-бунареца.

Кардашевъ поблѣднѣ.

Познайникътъ му продължи, като го увличаше съ себе си назадъ къмъ Витошка улица:

— Ючь-бунарецътъ билъ имотничъкъ човѣкъ, ималъ дѣлъ два камъка въ нѣкоя воденица, кѫща съ два дю‐

120

кяна на Ючъ-Бунаръ и нѣщо парици. Вдовецъ билъ, дѣца нѣмалъ, само една сестрина дъщеря, сѫщо вдовица, му остаяла въ родътъ жива, и той я прибралъ въ кѫщата си. Естественно, тя му била и наслѣдницата. Вангель – така викатъ убийцата – подушилъ тая плячка и намислилъ да тури рѫка на нея. Той, не се знай добрѣ дѣ и какъ, се видѣлъ и запозналъ съ наслѣдницата – забѣлѣжи, че Вангель е доста приличенъ момъкъ – и се убѣдилъ, че и́ направилъ впечатление. Скоро подиръ това умира жена му. Плакалъ за нея, както се слѣдва. Заровили я. Вангель останалъ вдовецъ. Слѣдъ шесть мѣсеца той се вѣнчава съ ючъ-бунарката – сполучилъ да замрѣжи и ней и на чича ѝ очитѣ.

— Азъ знамъ осталото, – издума мрачно Кардашевъ, – сбогомъ!

И той фана улицата Царъ Борисъ, за да прѣсѣче уличката Лавелѐ и да излѣзе при Свети Кралъ.

_____

— Наистина, мизерно, бъблеше той ядосано… Азъ мисляхъ потресающа душевна драма, а излѣзе кокошарска история. Дяволъ ги зелъ! що за герои! Нѣматъ честолюбието даже да мѣтнатъ какво-годѣ було отъ поезия възъ отчаянитѣ си рѣшения. Оня си дава смръть, че изгубилъ имане, този я пъкъ дава – за да го спечели. Дѣ трагедията? Гениитѣ на Шекспира и Шиллера би умрѣли отъ анемия на тая почва.