XI. Едно примѣждие.
Кардашевъ щеше още да расѫждава върху тази меланхолична тема, но видѣ ненадѣйно Каишева, че се за‐
даваше отсрѣща, съ жълтата си изрусѣла шапка и ухилено лице, и му маха – вѣроятно, искаше да му раскаже за госпожата си… При тая нова опасность Кардашевъ се пристори, че го невидѣ, притърча въ кривата уличка Лавелѐ и се мушна на посока въ първата врата, която му се улучи отъ лѣво. Тамъ чака̀ нѣколко врѣме, докѫдъ се убѣди, че страшния Каишевъ е изгубилъ дирята му. Подиръ една минута литераторътъ видѣ прѣзъ стъклото на коридорната врата, че влѣзе Церберъ изъ портата, а слѣдъ него се показа Каишевъ.
— Ахъ! – извика въ ужасъ Кардашевъ, – и тука! Тоя проклетъ Церберъ ме издаде!
И той фукна на горѣ, по други стълби, безъ да знае въ чия кѫща е влѣзалъ и търси спасение отъ Каишева. Отъ най-горнето стѫпало той се извърна и погледна долу: видѣ жълтата изрусѣла шапка на прѣдприемача, която сѫщо фана да се повдига по стълбитѣ.
Една ужасна мисъль му дойде тогава:
— Мигаръ съмъ влѣзаль въ Каишовата кѫща!
Но той веднага спомни́, че Каишевата кѫща бѣше на друга страна на града.
Кардашеву неостаяше врѣме за колебание: той почука една врата, бутна и влѣзе вѫтрѣ. Той свали шапка да се извини на десетината лица, които намѣри въ стаята и които буйното му нахлътване накара да се обърнатъ. Той остана доста слисанъ, като видѣ, че това общество бѣше много пъстро. Имаше въ него прѣдставители отъ сички полове, състояния и съсловия: граждане, шопи, евреи, двѣ госпожи, три селенки, разсилни съ жълти копчета. Сичкий тоя разнообразенъ народъ се мърдаше или стоеше правъ прѣдъ двѣ зелени маси, при които сѣдяхѫ хора съ пера въ рѫцѣтѣ.
Кардашевъ разбра, че е попадналъ въ една канцелария! По книжата, залѣпени на стѣнитѣ, видѣ че има
честьта да бѫде въ канцеларията на нотариуса при Софийский Окръженъ Сѫдъ.