XIII. Рѣдка безкористность.
— Какво хубаво кученце имате! какъ го наричатъ? Церберъ? Хѫ, ѫ, ѫ, хубавиятъ Церберчо!…
Като отдаде тая дань отъ милвания и любезность къмъ животното, което зализа учтивата му рѫка, нотариусътъ прѣмѣсти стола си близо до Кардашевия, за да могѫтъ пó-удобно да се разговарятъ, безъ да бѫдѫтъ чувани отъ двамата писари, при противоположната маса.
— Имаме отъ млади години тетрадки, стихчета сме писали, доста хубавки… Усѣщахме и ния въ гѫрдитѣ си тоя даръ божи и се трудяхме съ перото… По щастие, както видите, заловихме се съвсѣмъ съ друга, скверна работа… Каква връзка има между поетъ, сирѣчъ, стихотворство, и службата на нотариусъ?… Никаква…
Бѣхъ роденъ отъ провидѣнието да лѣѭ стихове – подписвамъ крѣпостни актове и завѣрявамъ подписитѣ на шопитѣ и шопкинитѣ… – извинете! – Занимавай се съ простъ народъ… Сега и стихове, и талантъ, и слава – фръкна всичко… Късно е… Но по нѣкога отварямъ рѫкописитѣ си… Вѣрвате ли? Доплаква ми се… А сѫ хубави, стиховетѣ иматъ ритми, и стѫпки иматъ, и гладки сѫ, като ги четешъ, сѣкашъ че гълташъ рахатъ-локумъ… Имахъ си дарбица, ви казвамъ… Свидно ми е да ги затурямъ, да не видатъ вече свѣтъ… Много ми е мѫчно.
— Като е тъй, непечатайте ги, забѣлѣжи Кардашевъ.
— Азъ? моя ли работа е това? Късно, ви казвамъ, късно! (нотариусътъ въздъхна) – Ето какво искахъ оддавна да ви изразѫ (нотариусътъ си наклони главата къмъ него): азъ ги отстѫпвамъ вамъ!
— Благодарѫ, не трѣбва! – измънка писательтъ, когото изненада такова великодушие.
— Чакайте! отстѫпвамъ ви ги безъ никакво възнаграждение! Съвсѣмъ отъ идеална точка, разбирате? Поправете ги, както мислите вие, ако има нѣщо за поправяне, послѣ печатайте ги! Съгласенъ съмъ, ако искате, и името да си турите подъ тѣхъ… Не претендирамъ. Вие се славете!… а мене – крѣпостни актове и завѣрки на документи.
Като каза тие думи почтениятъ человѣкъ се покърти цѣль. Очитѣ му засвѣткахѫ, па овлажняхѫ – очевидно, жертвата, която правеше, тежко се отзова на неговата авторска чувствителность.
Кардашевъ учтиво отклони великодушното прѣдложение.
— Не, не! Азъ съмъ готовъ да ги изгорѫ на огъня, стихотворенията си, но на други списатель нѣма да ги харижѫ… Ни единъ не заслужава!… Азъ само отъ голѣмо
уважение къмъ васъ, то естъ, само за вашиятъ талантъ… Отъ сè сърдце вамъ посвѣтявамъ трудовѣтѣ си.
Кардашевъ благодареше.