XIX. Картини и сцени срѣдъ природата.
Кардашевъ се запѫти къмъ тамъ и проникна въ аллейката, до подножието на гранитния великанъ. На едно отъ сѣдалищата на крѫглата площадка около него, той сѣдна, като здрависа оние, които сѣдяхѫ на съсѣднитѣ.
Той запали цигара на сѣнката и съ любопитството фана да изглежда присѫтствующите.
Нѣколко уединени господиновци отсрѣща, съ крака единъ възъ други, мечтаятъ, въ неподвижно положение. На‐
вѣрно, поети, които Кардашевъ непознава, или пъкъ – невинни и честни хора.
До тѣхъ дружина жени, насѣдали на̀редъ, плетѫтъ или шиятъ; тѣ си приказватъ съ чести задушени кискания.
Една познайница. Нѣмцойката гувернантка, която тазъ зарань видѣ въ градската градина. Тя пакъ дращи съ омбрелката по земята, вѣроятно, занята съ рѣшението на нѣкоя сърдечна задача…
Единъ великанъ съ много дрипави гащи и смачкана шапка се е прострѣлъ на едно сѣдалище – цѣло зафанато отъ дължината на тѣлото му – и хърка циклопически. Хапливитѣ мухи, навалени по устата му и ноздритѣ му, нито жежкитѣ лучи, които биятъ въ лицето му, не нарушаватъ дълбочината на тоя юнашки сънь.
На лѣво отъ спящия великанъ съ дрипавитѣ гащи – едно просто семейство – крайчане – прави пладнешка закуска, като вади провизията си изъ едно кошче. Мѫжътъ, жълтеникавъ и немощенъ човѣкъ, но съ сприхаво изражение на лицето, налива си изъ едно черно стъкло чаша съ вино, и послѣ я подава на жена си – ѣдра, твърдѣ гойна, червенолика, мѣсеста невѣста, съ мустачета надъ дебелитѣ джуки, съ колосални гѫрди и монументални бедра, завладѣли почти цѣлото сѣдалище.
Нѣколко блѣдни, анемични дѣца се биятъ съ пѣсъкъ прѣдъ тѣхъ и прѣдизвикватъ сърдитото каране на внимателната майка.
Кардашевъ неможе да повѣрва, че тие сухи, пустали глисти сѫ плъть отъ плътьта на тая планина отъ мѣсо.
Отъ лѣво на Кардашева, на друго сѣдалище, сѣди старче въ потури и съ овча шапка на глава. По дрѣхитѣ се познава, че не е тукашенъ, а изъ Южна-България. Той дрѣме сѣдешкомъ. Дребно, дърто човѣче, съ коса побѣлѣла, съ лице просташко, травясало отъ четина бѣли
влакна, отдавна нестригани. Кардашевъ си спомни, че е виждалъ тука и другъ пѫть това оклюхнало и смѣшно старче, по врѣме, когато живѣеше на тоя край. Що чинеше тоя философъ постоянно въ тая градина, при паметника на Царя-Освободителя? Кардашевъ не знаеше.
Внезапно една шъпа прахъ засипа клюмналата му глава. Той се сѣпна, отърси се, съ звѣровитъ погледъ къмъ дѣцата, и ги напсува на майка.
Тя, както държеше чашата, остана неподвижна, стрелна го съ гнѣвни очи; но веднага погледа ѝ стана съжалителенъ, почти прѣзрителенъ. Сѣкашъ, че тя искаше да каже:
— Я го вижъ това старо харо!.. и то!!
И планината вмѣсто чашата, навири шишето.
Тя вече стана прѣдмѣта, на който се спирахѫ постоянно погледитѣ на Кардашева, винаги испълненъ съ нѣмо въсхищение и адмирация – прѣдъ великитѣ творения на природата…
Било че така и́ бѣше по̀-сгодно, или и́ дотѣгваше вниманието на тоя зритель, тя държеше лицето си повече обърнато на другата страна, дѣто хъркаше приятельтъ, та Кардашевъ я гледаше само въ профилъ. Къмъ сѫщата посока тя вдигаше и стъклото. Остриятъ слухъ на Кардашева успѣваше да улови глухий шумъ отъ кълкането на виното изъ гърлото и́ въ дѫлбокия вѫбелъ на царственната и́ утроба.
Но той имà удоволствието да види, че тя обърна лицето си къмъ него, пламнало като божуръ, като фърляше знаменателни погледи на жълтия си мѫжъ.
Кардашевъ тозъ-часъ разбра причината на това промѣнение на фронта.
Спящия приятель не се отличаваше съ голѣма внимателность къмъ своето облѣкло, на което нѣкѫдѣ двѣ три
копчета бѣхѫ откъснати. При едно несъзнателно обръщане възнакъ, той порази стидливия погледъ на госпожата съ една непростителна нескромность, за която само случаятъ бѣше виноватъ…
Тая неожидана жива картина тури край на пиршеството на почтеннитѣ хора. Тѣ скокнахѫ чевръсто, майката повлѣче дѣцата по дирята на мѫжа си, безъ да се обърне и поклони поне на будния съсѣдъ.
Бодрото старче скокна, отиде при спящия и го забута грубо, за да го разбуди и вкара въ пѫтя на приличието… Подиръ една минута великанътъ, засраменъ, исчезна отъ градината.
Току-що испълни тая мисия на блюститель на общественната нравственность, старецътъ се спусна къмъ едни улични хлапета, що се бѣхѫ промъкнали въ гѫсталака и сѣчахѫ клончета.
Той и тѣхъ пропѫди благополучно.
Па сѣдна на първото си мѣсто, наведе глава надъ пѣсъка и остана замисленъ.