XXII. При еврейскитѣ гробища.

Но Кардашевъ скоро видѣ, че не бѣше самъ тука. Изъ гробищата се задаваше, като стѫпаше отъ плоча на плоча, единъ дебелъ чернокъ господинъ, съ блѣдно лице, съ очила и черна брада – империалъ.

Той бѣше Холски, публицистъ и философъ, приятель Кардашевъ.

Публицистъ е Холски защото бѣ редактиралъ едно по друго нѣколко политико-общественни вѣстника, прѣзъ голѣми или малки почивки. Той и сега правеше една такава, най-дългата, – защото новия му вѣстникъ не бе излѣзълъ, за основанието на който, още прѣди осемнайсеть мѣсеца, печатно бѣше обявилъ, както и названието му – А щомъ почнеше, прѣзъ всѣки три мѣсеца, прѣкръщаше вѣстника си – мания, която, заедно съ сибаритското му расположение къмъ нѐхара, бѣше една отъ неговитѣ слабости). Убѣждения напрѣдничави и дѫлбоки, характеръ невдадливъ, твърдъ до упоритость, природа честна и правдива до прямолинейность, перо силно, рѣчь своеобразна, умъ мисловитъ – Холски е цѣненъ, като дѣятель, колкото и като човѣкъ. Бесѣдата му е умна, мислитѣ запечатани съ оригиналность, както и вкусоветѣ му, които не сѫ общи на голѣмата масса небоокадители столични, и го държѫтъ горѣ надъ тѣхнитѣ пошли дѣлнични привички и истритость: той обича уединението, обоготворява природата, вкушава сладостьта на мисловний животъ и пие най-скѫпото вино отъ магазинъ „Прѣславъ”, улица Раковска.

Философъ е Холски, защото, по своя умственъ складъ той е наклоненъ на оглѫбление въ отвлѣчени въпроси, къмъ търсене разрѣшението на широки нравственно-социални задачи; по своитѣ възгледи за нѣщата, особни, и въ разрѣзъ съ установенитѣ понятия, въззрѣния ориги‐

Холски е позитивистъ, привърженикъ на Кантовата философска теория; ученикъ Шопенхауеровъ.

За него душата не е духъ, а ефирно течение, fluide.

Прочее, безсмъртието на душата е единъ богословски терминъ, една поетическа фикция – доста красива – нищо повече.

И той е увѣренъ, че умрѣлитѣ евреи, гробоветѣ на които одевѣ тъпкá, наздраво сѫ умрѣли, за винаги, безвъзвратно. Толкосъ по̀-добрѣ за тѣхъ! Тоя неумолимъ скептикъ не вѣрва въ бѫдѫщий животъ на душата – той вѣрва въ прогреса на човѣшкий умъ, който сѫщо е fluide!

Това ще ни обясни негли факта защо той си купува виното отъ „Прѣславъ”.