XXIII. Не обичайте!
Здрависахѫ се.
— Би рѣкълъ нѣкой, че сме си дали рандеву при тия гробища – инакъ тая случайность е необяснима, каза Холски, като се усмихна съ своята добра, привѣтлива, честна усмивка.
— Какво дирите при мрътвитѣ, философе? – попита шеговито Кардашевъ.
— Това, което и вие, господинъ мечтателю, отговори Холски.
— Самотията?
— Да!
— Именно днесь не я търсѫ, а напротивъ, посвѣтилъ съмъ тоя день цѣлъ на лутане изъ вълнитѣ на житейското блато. Тукъ съмъ случайно…
— Виждамъ, безъ да ми казвашъ, че си газилъ изъ блато, каза насмѣшливо Холски, като гледаше оцапанитѣ при затъването крака на Кардашева.
Кардашевъ се изсмѣ и му обясни причината на това.
— Азъ ида тукъ не като бѣжанецъ, а като гостъ и поклонникъ на тоя отстраненъ кѫтъ. Той ми е станалъ любимъ. Азъ живѣѭ тѫдява близко и всѣки день почти правѫ расходката си тука, при тие мъховити еврейски гробища. – Отъ тука и видътъ е хубавъ… Погледни тие плочи. Знайшъ ли каква рудница за философски размишления сѫ тѣ?… Помисли си само какво количество еврейски животи – животи на верига поколения – спѫтъ вѣчния си сънъ! Колко сили, енергии, злини, любовь, глупость сѫ намѣрили конечната истина, сѫщинския покой подъ тая тиха пръсть!..
— Злини, любовь, глупость? Защо това поставление любовьта между злината и глупостьта? Случайно ли е?
— Любовьта е една злина за человѣчеството и една глупость отъ най-фаталнитѣ. При тие двѣтѣ тя е тука плеоназмъ, – каза Холски.
Кардашевъ го погледна зачуденъ.
— Какъ, твоето възрѣние на любовьта е такова? Любовьта, която отъ Адама до днесь движи вселенната и дава смисълъ на нашето сѫществование?
— На васъ, поетитѣ, любовьта въ свѣта може да е много потрѣбна, като главно градиво въ творенията ви; но на человѣчеството не трѣбва. Человѣкъ има нужда не отъ любовь, но отъ разумъ и отъ смѣтки, за да бѫде честитъ. Любовьта е врагъ на покоя и доброчестината човѣшка. На любовьта трѣбва да се тури карантина, както на холерата и чумата, отъ които тя прави по̀-голѣми опустошения… Защо ме гледашъ така? Мило е, но ужасно е това чувство любовьта. Единъ чуденъ пламъкъ въ сърдцето, но платъкъ, който, като всѣки пламъкъ, топи, гори. Каква горесть, какви болки ни докарва то; колко жертви зема!
Любовь, привързаность – това е начало на страдания. Любимото винаги рискуваме да загубимъ и щомъ го изгубимъ, мѫчимъ се, ставаме злочести!… Животътъ безъ обичъ ще бѫде празенъ, казвашъ? Съгласенъ съмъ: но тая празднота е благодатна: ще ни олекне съ единъ товаръ по̀-малко и въ така тежкия и мѫчния, и така обрѣменения животъ. Нѣмаме любовь – нѣмаме най много тегла и страдания, зависть и отчаяния! Колко любими нѣща забравяме, прѣжаляваме, и нищо! Нека прѣжаляваме отнапрѣдъ, за да нестрадаемъ отъ послѣ много по̀-дълго, много по̀-болно…
Искашъ да се насладишъ полово? – Стори го, безъ да се привръзвашъ и увръзвашъ съ прѣдмѣта на наслаждението си, мъжко си било, женско си било. Природата ни е наложила да се плодимъ, нека и́ даваме нейното! Можемъ да пристояваме за плода си, що длъжимъ на природата, но нека е това машинално, както хранимъ коня, кравата, прасето, назначено да умре.
Нашиятъ вѣкъ е късъ. Отъ шейсеть години животъ, срѣдне число, двайсеть години сѫ сънь; въ осталитѣ четирийсеть години, кой е могълъ да наброи поне четирийсеть дни прѣкарани тихо, безъ болки и милости за любимъ, безъ плачъ и безъ тѫга за загуби, и безъ тревоги – отъ бѫдѫщи загуби на любими: жена, дѣца, братя, любовница, имотъ? Има ли единъ такъвъ честитъ?
Каква е цѣльта на нашия животъ? Да бѫдемъ честити? Да! За да станемъ такива, трѣбва да страдаемъ колкото се може по̀-малко… Любовьта влачи подирѣ си страданията. Нека се откажемъ да обичаме, нека нашитѣ отношения съ окрѫжающитѣ насъ условия и общество да бѫдѫтъ наредени по чиста смѣтка, безъ да влагаме въ тѣхъ каквато и да било сърдечность, чувства и аффекти.
— Ти само едно забравяшъ, Холски: великиятъ законъ на природата. Ний и да се несѣтимъ – тя ни кара да
любимъ. Любимъ защото сме създадени да любимъ!.. Кажи какво ще правишъ природата?
— Природата си има цѣль, тя е посадила това чувство и у най-ситнитѣ мушици и инфузории. Ней трѣбва любовьта, за да се плодѫтъ и множѫтъ тваритѣ и да се подържа сѫществованието имъ. Обаче това, което е потрѣбно и цѣлесъобразно за природата, за насъ често пѫти, гледано отъ точка на чистий разумъ и отъ практична точка, никакъ не се явява цѣлесъобразно. Защо е на природата това сѫществование на тваритѣ? Неиспитано е още; но намъ е извѣстно, че тая любовь ни прави да страдаме, слѣдователно не ни понася, и ний трѣбва да се откажемъ отъ това чувство, вмѣсто да го галимъ и въспитаваме въ себе си. Ний се мѫчимъ, копнѣемъ, умираме за любовь и отъ любовь. На природата това е нищо. Ако умремъ, други слѣдъ насъ ще дойдатъ да се мѫчатъ, копнѣятъ и умиратъ. Но за насъ нищо ли е това?
Нека се боримъ съ тоя покровитель жестокъ – природата! Въ много нѣща нй сме навили, прѣвили сме природата и постоянно я прѣвиваме за своя полза. Тя едно иска, а ни друго направимъ. Въ Англия скотовѫдцитѣ сѫ направили у воловетѣ и у други добитъкъ да нерастѫтъ рога, за да отива тѣхната материя на другитѣ имъ по̀-полезни състави. Можемъ прочее и въ любовьта да надвиемъ природата въ своя полза. Ний сме дадени за щастие, а го не намираме; но не за туй, че го нѣма, но защото незнаемъ да го намѣримъ, обградени както сме и налѣгнати отъ всѣкѫдѣ съ законитѣ и щенията на природата, закони и щения добри само за нея, за нейнитѣ цѣли. Любовьта е потрѣбна на природата, намъ е потрѣбно щастието, или поне мира, нестраданието ! Азъ казвамъ: Долу любовьта!
Холски продължаваше да брани своето учение съ голѣма распаленость. Фанатически партизани иматъ
не само великитѣ истини, но и величественнитѣ парадокси, какъвто бѣше Холскевия. Вселенната безъ любовь! човѣкътъ безъ сърдце! отнетъ идеала на религията – на великата религия на Любите другъ друга! – животътъ прѣобрънатъ на една монотонна Сахара – има ли нѣщо по̀-зашеметително, по̀-свѣтоломно?
Кардашевъ слабо и рѣдко възразяваше на Холски; за него бѣше интересно не да каже онова, което всѣки би казалъ на Холски, но да слуша онова, което никой не мисли – една блѣноуплашна утопия, подрѣпяна съ една чудесна и безподобна смѣсь отъ здравомислие и софистика…