XXIV. Поради вихрушката.
Бесѣдата траеше вече часъ и повече. Двамата приятели неусѣтно бѣха се повърнали по поляната на Княжевското шосе и продължавахѫ разговора край акациитѣ. Холски бѣше прибѣгналъ до помощьта на Христовото учение: „Любете!“ за да покрѣпи своето: „Необичайте!“ Той биде прѣсѣченъ на това си, до вротоломность смѣло, опитване отъ гърмежа на единъ пайтонъ.
Обърнахѫ се и двамата и видѣхѫ, че въ пайтона се разиграваше една странна сцена. Троица хора сѣдѣхѫ тамъ, двамата на заднето мѣсто, другиятъ на прѣднето столче. Този, който сѣдѣше на столчето, и другиятъ, който сѣдѣше на заднето мѣсто съ третия, държахѫ за рѫцѣ и натискахѫ този послѣдниятъ, който гологлавъ, съ израмчено сетре, правше усилия, да стане, или да скокне отъ колата.
Тая нѣма борба въ пайтона привлѣче вниманието на цѣлия друмъ.
Единъ другъ пайтонъ се подаде. Оня, който сѣдѣше въ него, имаше лице твърдѣ прѣблѣднѣло, а погледътъ му
внимателно и съ безпокойство слѣдеше какво става въ прѣднитѣ кола.
Холски позна приятельтъ си У. Той го попита бързишката:
— Кой е негова милость? и посочи прѣднитѣ кола.
— Мой единъ роднина. Полудѣ!
— А дѣ го носатъ!
— Въ лудницата!
Пайтонътъ отмина.
Холски и Кардашевъ се спогледахѫ.
— Отъ що ли ще е полудѣлъ? попита Кардашевъ.
— Любопитно е това нѣщо… но У. бързаше, – каза Холски.
— Жално.
— Защо се интересувашъ тъй?
— Интересно ми е да знамъ причината, отъ която е изгубилъ ума си този клетникъ, въ София.
— Навѣрно, не е отъ много умъ… усмихна се Холски.
— Дали?
— Не видѣ ли му просташката физиономия?
— Нито отъ страсть?
— Не вѣрвамъ. У българитѣ нѣма силни страсти – което е едно щастие, споредъ мене, даже една добродѣтель.
— Ти сé на своето, Холски… А знаешъ ли какво бихъ желалъ да видѫ у насъ? – попита Кардашевъ.
— Какво?
— Донъ Кихотовци.
— Чудна прищявка? А защо?
— Защото хора прѣсмѣтачи и практични имаме легиони; благоразумни Санчо-Пансовци имаме пропасть!.. Азъ искамъ да видѫ единъ Донъ Кихотъ!
— Единъ лудъ Донъ Кихотъ?
— Да, единъ лудъ. Единъ донъ Кихотъ, който да полудѣе за нѣкаква идея, халосана, непостижима, но велика;
единъ злочестникъ, който да се самоубие вслѣдствие една сърдечна трагедия, не по пазарски мотиви; единъ отчаянъ, който да даде смръть другиму – по любовь или по умраза – не да наслѣди паритѣ му; единъ убийца съ душа съдържателна, когото Шекспиръ съ радость би зелъ за драмата си и Байронъ – за поемата си!
— Кардашевъ! Отстѫпи! извика Холски растревоженъ.
Въ сѫщий мигъ единъ празенъ пайтонъ мина край коляното на Кардашева. Той се връщаше отъ Княжево. Кардашевъ прѣдложи да се расходатъ – уморенъ душевно тоя день отъ редъ раздражителни мисли и разочарования. Холски на драго сърдце прие. Пайтонътъ се повърна къмъ Княжево.
Минувайки край паметника, Танаско стана отъ стола и поздрави съ шапка Кардашева, който му отговори съ своята, както прилича на добри познайници.
Той зарасправя на другаря си днешното си посѣщение тука, сценитѣ и разговоритѣ.
Отвѫдъ бариерата, духна силенъ вѣтъръ отъ къмъ Владайското гърло. Такива ненадѣйни вѣтрища сѫ обикновенно по тоя друмъ. Нѣколко вихрушки, въ видъ на вити прашни, високи стълпове, се задавахѫ по шосето и идяхѫ на срѣща, сподирени отъ други подобни великани. Това накара другаритѣ да влѣзатъ въ шосето, което се отбива отъ княжевското и отива за Александровската болница.
— Да повърна ли? – попита возачътъ, когато подиръ малко вихрушкитѣ отминахѫ, като поставихѫ една прашна стѣна мѣжду тѣхъ и паметника, който се изгуби.
— Ние ще имаме нови прахове, защото вѣтърътъ се усиля – карай по̀-добрѣ напрѣдъ.
Возачътъ плюсна конетѣ съ бича си и пайтона продължи по новата посока, между два реда млади акации.
Болницата – широка сграда – се бѣлѣеше отпрѣдѣ имъ съ двѣтѣ си крила, съ монументална порта.
Колата улови на лѣво, мина по зелената равнина и се напѫти къмъ источна посока.
— А това какво е? – попита Кардашевъ, като съгледа на истокъ отъ Александровската болница, отдѣлно, една дълга и ниска постройка, съ много тѫженъ изгледъ и прозорци тѣсни, съ желѣзни пречки.
— Това е лудницата, каза Холски.
— Тукъ сѫ докарали тогава сродника на У.
— Да. Желайшъ ли да се отбиемъ?
Кардашевъ помисли.
— Добро. Да посѣтимъ лудницата. При свѣснитѣ неможахъ да намѣрѫ Диогеновия „человѣкъ“,– да го потърсимъ между безумнитѣ – каза Кардашевъ съ лека усмивка.
И заповѣда̀ на возача да се повърне на дѣсно.
Пайтонътъ спрѣ прѣдъ вратата на една дървена заграда, която окрѫжаваше двора на лудницата.