XXVII. Една велика митингаджийка.
Като си мислеше това, Кардашевъ силно желаеше да се откопчѣе отъ тука; но отстѫплението бѣше невъзможно: пуховата возглавница се бѣ залѣпила по сичкия му гръбъ – отъ врата до опашката – и го топлеше, и го нагрѣваше, и налѣгаше книжовника съ сѫщата сила и неудържимость въ гърба, съ каквито вѣроятно и тя бѣше налѣгана. Кардашевъ погледна косвенно, безъ да се извръща, за да разбере кой му бѣше съсѣдъ. Мѣрна му се тъменъ женски шалъ и рокля задъ него. Значи, на митинга имаше прѣдставителка и отъ красния полъ! Лицето на съсѣдка си не видѣ – стори му се неловко да се извръща за тая цѣль. Сега вече натискътъ на пуховата возглавница се отрази съвсѣмъ съ ново ощущение на него: една струя отъ сладъкъ трептежъ мина прѣзъ сичкия му гръбначенъ мозъкъ – Кардашевъ въ съзнание сѫщностьта на тая пухова возглавница пламна въ новъ вѫтрѣшенъ огънъ; той направи отчаяно усилие и сполучи да се отмѣсти. Тогава можа̀ да види добрѣ съсѣдката си. О чудо! Тя
бѣше сѫщата дебела жена, която поздрави при паметника! Мѫжътъ, – още по̀-прѣжълтѣлъ, стоеше задъ нея и я пазеше съ рѫцѣ…
Какъ? и тая велика госпожа – на митинга? Руенъ потъ течеше по разчървенѣлитѣ мѣсясти бузи на „митингаджийката“, която чу той че мѫжътъ и́ нарѣче „Олимпиада…“ Колосалнитѣ ѝ гѫрди, счупили окончателно корзета, се издигахѫ и ширяхѫ свободно, като морски талази. Олимпиада дишаше бързо, съ своитѣ могуществени дробове и околния въздухъ не бѣше достатъченъ да я удовлетвори. Мѫжътъ и́ често поглеждаше назадъ, за да види ще има ли възможность да си пробиѭтъ пѫть, но пакъ се извръщаше съ обезсърчено лице. А положението на жена му ставаше обезпокоително: турунджавото и́ лице добиваше моравъ цвѣтъ, тя се задъхваше; немощниятъ и́ мѫжъ не се наемаше да ѝ отвори исходъ съ своитѣ лакти-клечки. Той пошъпна нѣщо на Олимпиада, и тя му отговори нѣщо. Подиръ това кратко съвѣщание, той се промъкна между литератора и нея и мина отпрѣдъ ѝ, а тя зафана неговото мѣсто. Па веднага Олимпиада се завърна назадъ и фана да растиква и руши човѣшката стѣна прѣдъ себе си, както една бомба пробива отворъ въ единъ дебель зидъ. По тоя начинъ, като работеше съ рѫцѣ и гороломнитѣ си гѫрди, тая жива катапулта разсипа сичко и успѣ да се изсули нататъкъ благополучно, сподирена близко отъ ариергардата си, тоесть, мѫжътъ.