XXVIII. И други приятели.
Кардашевъ, който съ въсхитенъ погледъ слѣдеше величественното движение на Олимпиада, видѣ, че побѣдата ѝ бѣ улеснена отъ друго бочно обстоятелство. На‐
тискътъ на навалицата се бѣше поразслабилъ, па и тя сама намалѣла; ораторитѣ се бѣхѫ изредили и резолюцията приета. Митингътъ се свърши. Веднага човѣшкиятъ порой удари назадъ съ безконечни викове: Долу! Срѣдъ тѣхъ най-високо се издигаше ужасния гласъ на дрипавия господинъ при паметника, който прѣкрати така неприлично полската закуска на госпожа Олимпияда и мѫжа ѝ. Кардашевъ видѣ въ тълпата, и не безъ безпокойство, единъ другъ днешенъ приятель: Каишева. Каишевъ, съ изрусѣла и кривната жълта шапка, въ много възбуждено състояние, дигаше голѣмиятъ си носъ и махаше съ рѫцѣ и викаше „ура“– на водителитѣ на опозицията и „долу тиранитѣ!“ вопрѣки голѣмата си привърженостъ къмъ правителството, за която увѣряваше днесь Кардашева.
Една многочислена тълпа се зададе тиришката отъ Дондуковъ булевардъ. Тя викаше „Ура!“, но я послѣдваше съ думитѣ: „Долу сопаджийтѣ!“ Това бѣше тълпата, която идеше да направи контра-митингъ на площада и да развали опозиционниятъ. Тя видѣ, че е закъснѣла да стори това, но веднага пристѫпи до устройството на митинга си въ полза на правителството… Това ново сборище скоро порастна, още по̀-развълнувано отъ първото, което му остави една третя отъ своитѣ членове… Между тѣхъ – и Каишевъ, който се присъедини къмъ хорътъ на „Долу сопаджиитѣ!“ съ сѫщия въсторгъ, съ който одевѣ викаше: „Долу тиранитѣ!“ За честьта на драпавия господинъ, който уплаши при паметника Олимпиада, трѣбва да се каже, че той не измѣни, като Каишева, а стоеше на почтенно растояние и викаше съ заканителни рѫкомахания къмъ оратора на новия митингъ.