XXIX. Една сила.
— Вече става банално да присѫтствовамъ и на тоя митингъ, – каза си Кардашевъ и се напѫти къмъ дома си, за да зафане, още при прѣснитѣ впечатления, своя психологически расказъ, който имаше вече и название: Една сила.
При звънарницата той видѣ приятеля си Тачева, бивши журналистъ, сега адвокатъ, а въ празднитѣ си часове – и писатель, човѣкъ духовитъ и приказливъ.
— Тачевъ, добъръ день! – каза Кардашевъ. – Въ тоя митингъ силно впечатление ми направи Карафинковъ, азъ сѫмъ просто въсхитенъ отъ него!
И Кардашевъ улови подъ рѫка Тачева и продължи да отива съ него изъ Алабинска улица.
— Да! Карафинковъ обладава силенъ ораторски талантъ.
— Прибави: и велико сърдце! – дапълно Кардашевъ.
Тачевъ го погледна въпросително.
— Да, велико сърдце, и велика душа – безъ това той не би така дълбоко покъртиль нашитѣ… Тоя човѣкъ ме очарови, той се издигна високо до облацитѣ, той стои надъ тълпата. Ако ми позволишъ, азъ щѫ го назовѫ още: и великъ характеръ! което е много нѣщо у насъ!
— Много величия – забѣлѣжи усмихнато Тачевъ – А можешъ ли ми каза защо е и послѣднето?
— Какъ, ти не цѣнишъ сичката гражданска доблесть, която има въ постѫпката му? Той днесь, като се качваше на трибуната да осѫди правителството, правеше въ сѫщото врѣме и самопожертвоване…, той се жертвуваше!
— Въ какво? – попита адвокатътъ.
— Той знаеше, че губи положението си, службата си, остаяше на пѫтя!.. Смѣйшъ се!.. Или мислишъ, че ми‐
нистерътъ му ще го потупа по рамото и ще му каже: „Аферимъ! продължавай!…“ за дѣто половина часъ го позорѝ прѣдъ толкова свѣтъ! Карафинковъ не направи сговоръ съ съвѣстьта си, той постоя за убѣжденията си. Той пръвъ подписа отчислението си. Ако тука не видишъ величие на характеръ и куражъ, любопитенъ съмъ дѣ ще го намѣришъ…
Тачевъ се прѣвиваше отъ смѣхъ.
— Въсторгавай се, въсторгавай се!.. Карафинковъ вече е отчисленъ прѣди три недѣли!
И Тачевъ слѣдваше да се кикоти, като крѣпеше очилата си, които движението на мишцитѣ на лицето му испѫждаше отъ носа.
Кардашевъ се запрѣ смаянъ.
За него това извѣстие бѣше гръмъ отъ вѣдро небе.
Сега Карафинковъ му се яви въ съвсѣмъ ново освѣщение. Обясни си той друго-яче сега и негодованието му, и безпощадностьта на ударитѣ му противъ правителството.
Тачевъ се укроти отъ смѣха си и обясни:
— Ето що значи да се изолира човѣкъ съвсѣмъ отъ политиката. Ти незнайше това, понеже не четешъ вѣстници. Карафинковъ го отчислихѫ изведнажъ, безъ да е далъ поводъ да мислатъ , че съчувствова на опозицията. Той освѣнъ службата си, нищо друго незнаеше, политическитѣ му убѣждения, му ги диктуваше интересътъ му и той добрѣ го пазеше. Сичкитѣ увлѣчения, закононарушения, произволи отъ правителството, тъй прѣувеличено прѣдставени и тъй строго осѫдени отъ него, сѫ ставали при неговото служене въ министерството, той ги е знаялъ, удобрявалъ и даже измислялъ, и е турялъ и своя подписъ на распорежданията, които сѫ ги порѫчвали и узаконявали… Той се не е възмутявалъ тогава. Той нѣмаше и да гъкне, ако не бѣше истудено топлото му мѣсто. Той е озлобенъ, и вика. Като знамъ сичко това, азъ неможахъ
да се въсхитѫ отъ Карафинковата рѣчь – защото знаяхъ какъвъ дребенъ нисъкъ бѣ двигателя ѝ. Азъ невѣрвамъ въ неговия либерализмъ, молѫ и тебе да не вѣрвашъ, че у него има нѣщо велико. Повече бѣхѫ искренни другитѣ оратори: ако и тѣ сѫ заинтересувани, то поне не хулетъ нѣща, които сами удобрявали съ подписа си. Карафинковъ е само едно добро агитационно орѫдие, но мизерна личность, като гражданинъ и човѣкъ…
Кардашевъ скърцаше съ зѫби и нищо не казваше.
Само си мислеше:
— Пакъ ниското, мръсното своекористие! Пакъ тоя духъ на българска дребнавость ми се испрѣчва и тука, и въ черквата, и въ полето… Той дава бийнето на пулса! Което и общественно явление и да расчовъркашъ, изъ подъ тънката му прикривка, излазя сé тоя грубъ, тѣсногрѫдъ пълзящъ егоизмъ!.. Одевѣ вѣнчахѫ едного – и знаемъ защо; сега гледамъ тамъ, че погрѣбалната колесница влачи къмъ Орладовци единъ мрътвецъ. Ако идяхъ да го попитамъ – и той би ми отговорилъ, че е умрѣлъ по нѣкоя смѣтка, както по смѣтка навѣрно плачатъ и наслѣдницитѣ му, които го испращатъ!..
Тачевъ си подаде рѫката.
— Кѫдѣ?
— Хай да те водѫ въ Народното Събрание.
— Какво има днесь?
— Незнамъ, но съмь се наканилъ. Хайде.
Кардашевъ помисли.
— Да идемъ!