XXX. Подиръ митинга.
Тръгнахѫ двамата.
Скоро влѣзнахѫ въ градината, за да прѣсѣкѫтъ и излѣзатъ на улица Левски. Аллеитѣ, замислени и позлатени
вече съ своитѣ тихошумящи акации, бѣхѫ почти пусти. Шадраванътъ исфъргаше своята кристална струя, съ монотонно жабурканье; тя падаше и се разсипваше на снопъ ялмазенъ дъждъ въ басейна съ бронзовитѣ лебеди; нѣкакво пиленце църка въ клонитѣ, усамотено; двама студенти на едно столче, съ вѣстници въ рѫка. Отъ лѣво, въ глѫбината на градината, прѣзъ зеленината на шумата и борикитѣ, бѣлѣятъ се статуйки, сгушени въ гѫститѣ шубрѫки като бѣлоснѣжни дриади… Рѣдки расхождачи и тамъ. Явниятъ политически животъ обезлюдилъ това мѣсто, пълно съ самотия и съ природа. Митингитѣ одевѣ, Народното Събрание отъ друга страна, примамили неговитѣ обикновенни гости. Тихитѣ бесѣди и прозявкитѣ бѣхѫ бѣгали отъ тука, възбужденната атмосфера на горнитѣ сборища бѣше привлѣкла сичкитѣ любопитства и жажди за вълнувания.
— Какво си се замислилъ, Кардашевъ? – попита Тачевъ, като цапна тоягата си въ водата на басейна, когато заминѫ край него.
— Мислѫ, че одевѣ ний присѫтствовахме прѣдъ разгара на най-страшни умрази. Сичко дишаше тамъ умрази, сичко дишаше ненависть, ярость, злоба!… Нито искрица любовь не стопляше тие сърдца, ни едно благо чувство не ги омекотяваше… Много умраза, брате: въздухътъ е напоенъ съ нея…
— Извънредна притурка на Народенъ Бранителъ! Четете днешний митингъ въ София! Резолюцията му! – искрѣщѣхѫ хлапета тичишкомъ, подъ мишница съ нови вѣстници.
Въ сѫщий мигъ двама души увирахѫ вѣстници въ рѫцѣтѣ на книжовника и адвоката.
— Кога се отпечата това нѣщо? – каза Кардашевъ, като прочиташе резолюцията, напечатана съ голѣми букви – Нѣма нито десеть минути отъ какъ се свърши митинга!
— И резолюцията, и притурката сѫ биле вече готови, прѣди да се събере митинга, – обясни му Тачевъ – моя милость познава тие невинни хитрости – нали бѣхъ отъ еснафа? Въ политическитѣ битки минутитѣ сѫ скѫпи, както и въ войнишкитѣ.