XXXIV. Долу.
Разискванията обаче слѣдваха по економическия въпросъ.
Кардашевъ, като се запозна съ публиката, даде внимание на депутатитѣ долу.
С удоволствие се забѣлѣжваше разликата на това Народно Събрание, отъ народнитѣ събрания прѣзъ миналия режимъ. Тогава личности незначителни, неизвѣстни, нищожни, – нѣкои съ тъмни слави; личности съ стадни инстинкти, – искокнали изъ полицейката урна орѫдия нѣми
на една воля, мрътво градиво на една само партия, зафащахѫ повечето банки, дѣто сега стоеше цвѣтътъ на страната, добритѣ сили и добритѣ репутации на България, прѣдставена въ сичкитѣ си класси, политически лагери, ламтения, въжделения и съвѣсти…
Десетина благодушни и кротки мюсулмани, съ своитѣ червени фесове, чалми и сини джубета, допълняхѫ живописната страна на това, и въ други отношения вече, пъстро събрание.
Но тие елементи, пратени тука отъ волята и довѣрието на отдъхналата страна, носѣхѫ съ себе си и тъмнитѣ ѝ петна, и недостаткитѣ ѝ, и пороцитѣ ѝ – наслѣдия отъ прѣжниятъ ѝ исторически животъ; носяхѫ страститѣ ѝ, апетититѣ на честолюбцитѣ ѝ, жаждитѣ или пошлостьта на водачитѣ и́ – бивши и бѫдѫщи…
Съ една рѣчъ България цѣлокупна стоеше на тия банки!
Кардашевъ слушà ораторитѣ, които сичкитѣ обладавахѫ забѣлѣжителна леснина, самоувѣренность и боравене съ словото – не съ краснорѣчието. На тие нови хора липсваше секретътъ на единственното, достѫпно тѣмъ краснорѣчие: краткостьта. – Многоглаголивостьта, майка на повторението и на прѣгвачването, врѣдеше имъ.
Ораторския имъ запасъ, тъй богатъ съ прѣпинателни знакове, бѣше оскуденъ обаче съ единъ: точката.
Точката, на врѣме гудена, на мѣсто сложена.
Сумма дребни чъртици отъ ораторски приеми и парламентарни нрави – не лишени отъ своеобразность. Сценки при разискванията отъ прѣлестна наивность или отъ суровщина на първобитни характери, – часто отъ осообенъ комизмъ.
Говорѝ единъ ораторъ съ буйна коса, и съ буйно слово, и съ буйни рѫкомахания – луксъ отъ буйность по единъ твърдѣ миренъ въпросъ, дѣто цифритѣ оставяхѫ малко мѣсто за въсклицателнитѣ знакове, и патоса.
Другъ ораторъ, който подгрѣваше краснорѣчието си пакъ съ рѫкомахания, – не толкосъ чести, но пó-широки – той имаше дълги рѫцѣ – пъстреше го твърдѣ много, по привичка, съ думата „народътъ“– и поглеждаше галерията тогава. Вѣроятно, отпрѣдѣ му стояхѫ римски патриции или мандарини.
Говори́ единъ другъ ораторъ, но твърдѣ дълго, твърдѣ дълго, безцвѣтно, неубѣдително, уморително, съ много цвѣтя отъ „тъй като“ и съ често обръщане къмъ народнитѣ прѣдставители съ думитѣ: „Господа сѫдии!“
Единъ ораторъ съ приятенъ, звънливъ гласъ, единъ отъ ония щастливи гласове, на които и най-слабата нота се улавя отъ слуха и́ такъвъ единъ гласъ е вече половина краснорѣчие – държа̀ дълга рѣчь, съ постоянно лека афектирана усмивка на лицето. Искусенъ въ подбора на думитѣ си, самоувѣренъ, самодоволенъ, и слабъ въ историята – защото накърни ефекта, като каза, че Людовикъ четирнайсетий билъ закланъ отъ гилотината, – вмѣсто Людовикъ шестнайсетий, – както увѣряватъ нѣкои истории…
Дебелъ единъ господинъ не рискува̀ нито да сбърка историята, нито да умори слушателитѣ си, защото бѣше извънредно късъ – На даването му думата отъ прѣдсѣдателя, той събра словото си въ двѣ думи:
— Отказвамъ се!
Може да бѫде увѣренъ, че никой не му гони мъсть за това.
Стана единъ депутатъ, съ дързъкъ погледъ, съ високъ и крѣсливъ гласъ – винаги каченъ на октава – и надаренъ съ много остъръ слухъ. Защото той, говорейки, улавяше най-тихитѣ шепоти отъ неудобрение на около си, и прѣкъсваше нишката на рѣчьта си, за да възразява на разни банки. По тоя начинъ той се обръщаше постоянно на лѣво и на дѣсно, увлѣченъ въ наддумвания, до когато прѣдсѣдательтъ го смъмра̀ съ звънеца си.
Единъ нервенъ депутатъ, инакъ духовитъ, не зема̀лъ думата, ставаше и прѣсичаше говорящия чрѣзъ избърборването на нѣколко думи, които никой не чуваше, и сѣдаше, прѣкъснатъ отъ прѣдсѣдателский звънецъ. Понеже често повтаряше тия говорения по контрабанда, прѣдсѣдательтъ му прати единъ якъ квесторъ, да сѣдне задъ него, за да го одържа за рамото.
Силнитѣ оратори на събранието не зима̀хѫ думата по този въпросъ, или бѣхѫ говорили пó-рано.